Докато царица Мария Палеологина Кантакузина, която де факто упражнява властта в Търново сама, като женена на законния цар Ивайло, Георги Тертер е част от обкръжението. Той е потомък на изконния династичен род Тертероба, а длъжността му е „Пръв български стратег“– „велик воевода“.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
В книгата му пише още, че след многото успехи срещу византийците, цар Ивайло е атакуван в гръб от татарите и вниманието му е отвлечено от войските на Ногай при Дръстър, Михаил VIII Палеолог успява да събере нови сили и да прегрупира войските си, начело на които поставя зет си – сина на бившия български цар Мицо – Иван Асен ІІІ.
Първоначално офанзивата успява да превземе множество укрепени български градове, сред които и Търново. За заслугите е коронясан за цар. Тук видният болярин Георги Тертер е в опозиция на новодошлия владетел. За да парира въздействието му и да го привлече за съюзник, Иван Асен III предлага на Тертер ръката на сестра си – Кира-Мария Асенина. Решил се да се сроди с новия български цар, Тертер приема и изпраща законната си първа съпруга Мария и сина си Теодор Светослав в Константинопол като заложници.
Ивайло обаче успява да разбие обсадата на татарите в Дръстър и първото му решение е да насочи войските си към столицата. В Търново настава смут. По пътя разбира, че за владетел на България е коронясан и друг човек, а смяната му е довела до коренна промяна в управлението. Вместо непопулярния Иван Асен III властовото кормило е поето от амбициозния Георги І Тертер, който вижда в Ивайло заплаха за своя престол и дори е организирал масирано настъпление срещу него. С разочарование разбира, че търновската аристокрация е сплотена около новия цар и също желае отстраняването му като претендент за трона.
Ивайло изпада в размисли и преценява, че силите на останалите му верни войници няма да стигнат за превземане на столицата в случай на нужда. Разпуска армията и заедно със съюзника си Касим бег тръгва да търси помощ при неговия доскорошен враг, главатаря на Златната орда – хан Ногай. Там се разиграва сцена която описвам предните две статии. Като резултат Ивайло е убит, а Иван Асен III се завръща във Византия.
След като Тертер вече няма претенденти за короната му, се опитва да заздрави вътрешната политика в страната. С разочарование разбира, че държавната администрация, виждат в него един беззащитен човек. Официално от централната власт в Търново се отцепват много феодали. Сред тях са видинският деспот Шишман I, севастократор Калоян и болярите – Дърман и Куделин. Други пък просто започват да водят своя политика в провинциите, като само формално признават върховенството на Търновград. Георги І Тертер постепенно се превръща от единствен владетел и самодържец на българите в по-скоро „пръв между равни“.
Георги I Тертер прави отчаяни опити да се възползва от ситуацията на Балканите. По това време неаполитанският крал Карл Анжурийски организира кръстоносен поход против Византия с цел отвоюване на Константинопол и възстановяване на Латинската империя. Царят се включва в подготвяната антивизантийска коалиция и започва да събира войски. Без да знае, че Император Михаил VIII Палеолог вече е сключил договор за съюз и разбирателство между Златна орда и Византия, още като омъжва незаконната си дъщеря Ефросина за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, Константинопол ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават.
Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжуйски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година. Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с Византия. Постига целта си, освен това по силата на договора успява да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария и сина си Теодор Светослав от византийски плен.
Татарите отново нахлуват в българските земи през 1285 г. и след серия поражения, цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за васал на хан Ногай. За по голяма сигурност, татарите не само взимат престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда, но го и задължават да ожени дъщеря си Елена, за сина на Ногай – Чака. За известно време тези действия действително дават резултат, защото през следващите няколко години няма татарски набези на българска територия. Но положението със Златната орда отново се влошава през 1291 – 1292 г., от което се възползва опозицията в страната. През 1291 г. средногорският болярин Смилец се опълчва срещу царя. Георги Тертер І се оказва неспособен да се справи с управлението и през 1292 г. абдикира и бяга във Византия, където търси убежище при василевса Андроник II. Както отбелязва византийският историк Георги Пахимер:
„Сам Тертер беше избягал при императора и пребиваваше някъде около Адрианопол, защото императорът беше отклонил молбата му за убежище, за да не би като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам го приеме за молител.“
Георги Тертер е държан като почетен пленник от ромеите до 1301 г. Едва когато синът му Теодор Светослав, успява да си върне бащиния престол, го разменя за група пленени византийски офицери предоставени от деспот Алдимир, брат на Георги Тертер и господар на Крънската област. Съгласно ръкописите на Пахимер, синът не връща баща си на престола, както са очаквали мнозина българи, а му дава за управление един неназован град. Почти всички изследователи са убедени, че става дума за Червен. Няколко години по-късно бившият владетел приема монашеството в Ивановския скален манастир. През петдесетте години на XX в. проф. Асен Василиев открива неговия издълбан в скалата гроб на които е изписано “цар Георги”.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
