По времето на цар Смилец татарската хегемония в България достига своя апогей. Византийските историци отбелязват, че той встъпва на българския престол ”по желание на Ногай”, т.е. че е татарски поставеник. Това става след абдикирането на цар Георги І Тертер през 1292 г.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.
Татарският хан пренебрегва традицията българските боляри да избират новия цар. Смилец произхожда от знатен български род и има обширни владения от Сливен до Средна гора с главни крепости Крън и Копсис (днешно Анево кале, край Сопот).
Още преди възцаряването си той е женен за дъщерята на византийския севастократор Константин, братовчедка на император Андроник ІІ Палеолог – Смилцена Палеологина. Сродяването на Смилец с византийския императорски двор е силна позиция, оценена от Ногай.
През 1296 г. жени дъщеря си Теодора Смилец за сръбския престолонаследник Стефан Дечански. Това спомага не само за засилването на дружбата на българския със сръбския двор, но и въобще за легитимацията на новия цар, защото сръбските крале са сродени с рода Тертер.
В началото на своето управление Смилец започва война с Византия, но претърпява поражение от силния военачалник Михаил Глава Тарханиот и е принуден да иска мир, използвайки роднинските си връзки.
Изглежда тази активност на Смилец е демонстрация на някаква независимост, но всъщност той си остава един татарски заложник. Татарите не престават да напомнят за своето господство и на няколко пъти през 1297 и 1298 г. нахлуват в България, опустошавайки най-силно богатите тракийски области.
Византийският историк Георги Пахимер пише:
„След Чака Смилец изчезна.“
Това ”изчезване” става през ноември 1298 г. Неясните сведения навеждат на мисълта, че Смилец умира от насилствена смърт. Най-вероятно тя да е с участието на татарите по времето, когато синът на Ногай – Чака – се намесва в българските проблеми като зет на Теодор Светослав.
Такава е съдбата на цар Смилец, имащ злощастието да управлява в условията на пълна татарска хегемония и опиращ се единствено на роднинството по женска линия с византийския император.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
