„Всичко, което представлява радевщината и нейната представа за „добра политика“, се проявява в реакцията на „непознатия“ дрон. Непознат – засега – само за нас, защото в Румъния атаките станаха рутина.“
Това написа в свой коментар по новината на деня анализаторът и бивш дипломат Илиян Василев в социалната мрежа Facebook. Той подчерта, че не е важен само въпросът откъде е дошъл дронът, а и накъде е бил насочен. Ето какво още посочи той по този повод:
„Мястото, където той се взриви, изобщо не е случайно за българската и регионалната енергийна сигурност. Дронът е навлязъл от Румъния и е експлодирал на българска територия, само на около 200 метра от компресорната станция на Трансбалканския газопровод.
Но точно тук започва големият въпрос. Русия вече многократно е използвала дронове в непосредствена близост до територията и критичната инфраструктура на Румъния, да не говорим на границита и с Украйна и Молдова – помните бруталните атаки срещу КС Исакча в момента, в който Украйна се договори с Азербайджан за доставки на азерски газ през България и Румъния.
У нас обаче всичко се обръща с главата надолу.
Първо. Радев и Борисов години наред отказваха да признаят в необходимата, за решителна реакция, степен руската заплаха. А когато си заровиш главата в пясъка, няма как да разпознаеш заплахата, когато тя започне да лети над главата ти.
Защото ако признаеш, че един дрон може да бъде част от руска хибридна операция, трябва да признаеш и нещо много по-неприятно – че досегашната политика на „неутралитет“, „баланс“ и „да не дразним никого“ е била стратегическа грешка.
Второ. Дълго време ни продаваха абсурдната идея, че ако Русия зависи от България за транзита на своя газ или ако руска компания притежава най-големия ни индустриален актив – рафинерията, това някак си ни давало лост за влияние върху Москва. Помните „крилата фраза“ – независимост чрез по-голяма зависимост от руския газ.
Историята показа точно обратното. След абсолютно непредизвиканото прекратяване на доставките на „Газпром“ за „Булгаргаз“ през април 2022 г. би трябвало да сме разбрали, че зависимостта не е лост за наше влияние върху Газпром, а лост за изнудването ни. И въпреки това продължихме безропотно да пренасяме руски газ към Сърбия и Унгария. Накрая останахме практически единствената държава в ЕС, през която руският тръбопроводен газ продължава да влиза в Европа.
Трето – и тук вече дронът става особено интересен като сюжет.
Русия неведнъж е атакувала енергийна инфраструктура, която може да помогне на Украйна и на Източна Европа да се освободят от руската газова зависимост. Атаките зачестиха в контекста на подготовка за „замръзване“ на Украйна тази зима чрез прекъсване на доставки на еленергия, горива и природен газ.
А днешният инцидент се случва в непосредствена близост до инфраструктурата на Трансбалканския газопровод – точно тази инфраструктура, която може да има значение за реверсивните потоци и за диверсификацията на региона, в това число и на Украйна.
Следователно въпросът не е само „чий е дронът?“.
Въпросът е какво е мястото, към което е насочен – или в близост до което е достигнал – и каква инфраструктура се намира там.
И тук вече трябва да се говори сериозно за енергийната сигурност. В продължение на години България инвестираше огромни ресурси в инфраструктурата, която превърна страната в основен транзитен маршрут за руския газ към Европа, докато други възможни направления останаха недоразвити или блокирани.
Наскоро уволнениея шеф на БТГ Владимир Малинов беше един от критично отговорните ръководители през този период. Именно при неговото управление „Турски поток“ през България се превърна в основния маршрут за руския газ към Централна и Югоизточна Европа. Същевременно България продължава да има нерешени въпроси около пълноценното използване на съществуващата инфраструктура за реверсивни потоци по Трансбалканския газопровод – гръбната на Вертикалния Газов Коридор.
И още нещо.
Само преди седмици България отказа да се присъедини към Коалицията на желаещите. Премиерът Румен Радев заяви, че мястото на България не е там, защото коалицията подкрепя продължаването на военната и финансовата помощ за Украйна. Същевременно той твърди, че колективната сигурност на България се решава в НАТО и ЕС.
Добре. Но тогава възниква един съвсем прост въпрос към нашия върховен главнокомандващ: Защо България сама се изключва от европейските инициативи за противоракетна и противодронова защита, ако именно ние сме държава на външната граница на НАТО и ЕС? А те минават основно през Коалицията на желаещите – за щита срещу балистични ракети, а противодроновата защита е невъзможна без Украйна.
Европейската антибалистична коалиция вече беше създадена с участието на Украйна и десет западни държави, включително Франция, Германия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция и Норвегия. В основата е програмата Freyja за нова европейска противоракетна система.
А ние какво правим? Стоим отстрани и обясняваме, че нашето място било в НАТО и ЕС. Отиде външната ни министърка в Киев, а Радев опровергае всичко, което тя е казала.
Това вече не е политика. Това е политика на самоизключването, представена като неутралитет.
И още нещо – нека не се заблуждаваме.
Русия няма нужда непременно да удари България, за да постигне политически ефект. Достатъчно е да създаде усещане, че може да го направи. Да тества реакциите. Да провокира. Да поставя НАТО пред поредица от малки, двусмислени и трудно доказуеми инциденти.
Това е логиката на хибридната война. И ако отговорът на България е: „Нищо особено не се е случило, дронът е непознат, да не правим заключения“, тогава Москва получава точно това, което иска.
Размиване на границата между война и мир. Размиване на понятието за заплаха. Размиване на готовността за реакция.
А накрая – размиване и на самия смисъл на член 5. Затова въпросът към Радев не е защо дронът е „непознат“, когато всички знаят какъв е. Въпросът е:
Колко още „непознати“ дрона, инциденти и провокации трябва да видим, преди България да започне да изгражда заедно с партньорите си в ЕС собствената си противодронова и противоракетна защита като реална част от европейската и натовската архитектура за сигурност?
Или ще продължим да търсим доказателства, че дронът е руски, и ще се надяваме, че ако си затворим очите, Путин ще ни подмине? Или Радев ще отлети до Москва да моли за милост. Защото това вече не е стратегия.“
Присъединете се към нашия Телеграм
