Анализ: Ценообразуването на въглерода нараства като световно оръжие в борбата с промяната на климата

0
226
Въглероден диоксид.
Снимка: Пиксабей

Можете ли да определите цена за замърсяването? Някои от най-големите икономики в света правят точно това, докато се борят с това как да се справят с големите обещания за овладяване на емисиите от затоплянето на планетата, пише “Агенция Ройтерс”Мерките се задълбочават.

Китай, Япония и Южна Корея последваха Европейския съюз в обещанието си да намалят емисиите до “нетна нула” през последните седмици. Става дума за местата, където се отделят само толкова, колкото се изпуска във въздуха. Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън даде същото обещание в предизборната си кампания. Следващата година те са готови да изложат първите практически мерки за постигане на тези цели, като част от ангажиментите по Парижкото споразумение за климата, а определянето на цената на въглерода ще бъде на преден план и в центъра на обсъжданията, казаха експерти пред “Ройтерс”Уенди Хюз, мениджър на въглеродните пазари и иновации в Световната банка, заяви:

“Всяка държава ще трябва да измисли свой собствен път за достигане на нулева нетна стойност, но очакванията са ценообразуването на въглерода да бъде много важна част.”

Принципът е прост: цената на въглерода определя колко компании трябва да платят за своите емисии. Колкото по-висока е цената, толкова по-голям е стимулът да замърсяват по-малко и да инвестират в нисковъглеродни технологии.

Правителствата могат да принудят да се случват тези плащания чрез данък върху въглерода – такса, която компаниите трябва да плащат, когато замърсяват – или чрез система за търговия с емисии (ETS). ETS определя максимално ограничение на количеството емисии, които даден сектор или група сектори могат да произведат. Той създава “разрешителни за въглерод” за тези емисии, които компаниите могат да закупят за всеки тон CO2, който отделят.

Много държави, от Европа и Южна Корея, до Китай и Казахстан вече са пуснали схеми с различен обхват. Повече от една пета от глобалните емисии се покриват от 46 национални схеми за ценообразуване на въглерод, работещи днес или в етап на планиране, както и от 32 регионални системи в рамките на страните, според Световната банка.

Най-големият от тях – въглеродният пазар на ЕС – се подготвя за основен ремонтОт стартирането на европейската система през 2005 г. емисиите от участващите електроцентрали и фабрики са намалели с 35% – по-рязък спад от този в секторите, които не са обхванати от схемата. 

“ETS доказа своята ефективност”, каза Франс Тимерманс, ръководител на политиката на ЕС в областта на климата. И добави:

“ETS показва как ценообразуването на въглерод е силен двигател за незабавна промяна в потреблението на енергия.”

Закон за балансиране на цените

В енергийния сектор схемата помогна да се направят въглищните централи неикономични, в сравнение с по-слабо замърсяващите газови централи или възобновяеми енергийни източници. Но трикът за тези пазари е да се постигне правилната цена на въглерода. Ако е твърде ниска, има малък стимул за компаниите да ограничат емисиите; твърде висока и рискова индустрия за ограничаване на перото.

ЕС, който се стреми към по-стръмно намаляване на емисиите, за да постигне новите си цели за климата до 2030 г., ще предложи да разшири и реформира своя STE от следващата година. Сред промените е включване на повече сектори, като корабоплаването, и ограничаване на безплатните разрешителни, дадени на промишлеността на ЕС, за да ѝ помогне да се конкурира с чуждестранни компании, които не плащат въглеродни разходи.

Цената на въглерода – в момента около 27 евро на тон СО2 – трябва да достигне нива, които тласкат индустрията към инвестиране в технологии за намаляване на емисиите като водород, твърдят анализатори. Марк Луис, главен стратег за устойчиво развитие в BNP Paribas, заяви:

“Цената на въглерода трябва да достигне достатъчно висока, за да позволи на Европейския съюз да достигне нулева нетна стойност до 2050 г.”

“На тази основа мисля, че около 90 евро на тон е разумно очакване до 2030 г.”

Защитата срещу шока

Други големи икономики се възползват от новостта. Китай, който сега е най-големият емитер на парникови газове в света, планира да пусне собствена национална ETS, вероятно още през следващата година. Тази система ще стане най-голямата в света и се очаква да покрива няколко милиарда тона въглероден диоксид от електроцентралите всяка година.

Експерти казват, че подготовката на Китай за пускането на нейната ETS се е ускорила след съобщението на президента Си Дзинпин през септември, че Китай ще стане неутрален откъм въглероден диоксид до 2060 г. Адвокатът от Пекин Шон Хе, който помага на компаниите, които спазват въглеродните норми, заяви:

“Има чувство за спешност, което не се наблюдава от доста дълго време.”

ЕС е работил със страната по разработването на политики за ценообразуване на въглерод повече от десетилетие, както на пилотните регионални пазари, които Китай сега управлява, така и по национална схема. Джос Делбеке, бивш старши политик на ЕС в областта на климата, който ръководи разработването на търговската схема на блока, каза, че неговият съвет към Китай е бил да изгради система, която постепенно да може да се реформира с течение на времето и да издържа на икономически шокове.

ЕС научи този урок след финансовата криза от 2008 г., когато фактори, включително липсата на гъвкави правила, означаваха, че пазарът не може да реагира на индуцирания от рецесията спад на емисиите и беше измъчван от свръхпредлагането на евтини разрешителни.

Цената на разрешителните за въглерод се възстанови едва през 2018 г., когато ЕС заяви, че ще въведе “резерв за стабилност на пазара” от 2019 г., който премахва излишните разрешителни от системата. Китайските пилотни схеми вече са разглеждали използването на подобна резервна система, според Хю Слейтър, старши консултант по въглерод в консултантска фирма ICF в Пекин.

“Малко е рано на националния етап да знаем дали ще направят подобно нещо, но е напълно възможно.”

Въглерод без граници

Установяването на единна глобална цена на въглерода обаче остава далечна перспектива.

“Идеята за глобална цена на въглерода е изградена въз основа на предположението, че ще има десетки свързани системи за търговия. Това не се е случило”, каза Дейвид Хоун, главен съветник по въпросите на климата в петролната компания Shell, която използва вътрешна цена на въглерода, за да постигне целите си за устойчивост.

Вътрешните цени на въглерода също помагат да се защитят инвестициите от всякакви бъдещи политики за ценообразуване на въглерода.

Разговорите в Обединеното кралство не успяха да постигнат съгласие за общ набор от правила за международните въглеродни пазари в продължение на две години. Липсата на глобална координация накара ЕС да започне да изготвя политика за въглеродна данъчна политика – данък върху вноса в Европа на замърсяващи стоки като стомана и цимент. Целта е да се защити европейската индустрия от по-евтин внос от региони с отпуснати климатични политики.

В Съединените щати Байдън се ангажира да направи същото, с план за намаляване на емисиите от 2 трилиона долараУсловяването на достъпа до някои от най-големите световни пазари с плащането на цена на CO2 трябва да стимулира страните със слаби климатични политики “да започнат да разберат как ще се движат в нисковъглеродна посока, за да останат конкурентоспособни”, обясни Хюз от Световната банка и добави:

“Възможно е да се създадат връзки между вътрешните търговски системи. В дългосрочен план е желателна глобална цена на въглерода … фактът, че не виждаме такава веднага, не означава, че тя не се движи в правилната посока.”

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments