
Как България може да изгради работеща национална рамка за регулиране на изкуствения интелект, без да създава допълнителни административни пречки пред иновациите? Този въпрос е във фокуса на експертния анализ „Приоритетите на правната регулация на изкуствения интелект в България“, изготвен от Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментална регулация в Институт GATE, и Катерина Йорданова – юрист и изследовател в GATE.
Иво Емануилов представи основните предложения от анализа пред Комисията по иновации и дигитална трансформация в Народното събрание. Сред тях е въвеждането на обща клауза за експериментиране в българското законодателство – механизъм, който би позволил временно и при ясно определени условия да се тестват иновативни решения в рамките на националните административни изисквания. Подходът предвижда конкретни гаранции за защита на основните права, личните данни, здравето и живота, като същевременно запазва приложимостта на европейското законодателство.
Авторите подчертават необходимостта националната регулаторна рамка да бъде съобразена с Акта на ЕС за изкуствения интелект, без да дублира неговите разпоредби или да създава различни стандарти. Според анализа е важно да се разграничат мерките за прилагане на европейския регламент от националните политики за развитие на изкуствения интелект.
Приносът на изследователите от GATE към развитието на правната рамка за изкуствения интелект намира отражение и на европейско ниво. На 3 ноември 2026 г. генералният адвокат на Съда на Европейския съюз Мачей Шпунар представи заключението си по дело C-250/25, Like Company срещу Google – първото дело пред Съда на ЕС, свързано с генеративен изкуствен интелект. Спорът е по повод твърдения на унгарски онлайн издател, че чатботът Gemini използва негови статии без разрешение.
Сред научните източници, на които генералният адвокат се позовава в заключението си, е интердисциплинарна статия на Иво Емануилов, подготвена в съавторство с проф. Томас Маргони от KU Leuven. Изследването разглежда т.нар. „запаметяване“ (memorisation) при моделите на изкуствен интелект – явление, при което езиковите модели могат да възпроизвеждат дословно части от текстовете, използвани при обучението им.
Въпросът дали самият модел съдържа копия на защитени произведения е сред съществените и дискутирани проблеми в съвременното авторско право. В заключението си генералният адвокат приема, че самото запаметяване на информация в модела не представлява възпроизвеждане на произведение по смисъла на авторското право. Потенциално нарушение би могло да възникне при конкретен генериран резултат, ако той възпроизвежда защитено съдържание.
Заключението на генералния адвокат представлява важен ориентир при разглеждането на делото и поставя в правен контекст въпроси, произтичащи от развитието на генеративния изкуствен интелект. Цитирането на изследването на Иво Емануилов показва значението на интердисциплинарната работа на границата между правото и компютърните науки за формирането на европейската съдебна практика.
В Институт GATE функционира Лабораторията за експериментална регулация, ръководена от Иво Емауилов – една от малкото подобни лаборатории в Европа и първата по рода си в България. Тя съчетава специализирана технологична среда с интердисциплинарна експертиза в областта на правото, технологиите, етиката и публичните политики.
Лабораторията предоставя възможност на компании и научноизследователски организации да тестват приложимостта, ефективността и иновационния потенциал на нови продукти, услуги и бизнес модели в контролирана среда. Екипът предлага и експертни насоки за правните, регулаторните и етичните аспекти на разработваните решения.
Работата на Лабораторията за експериментална регулация има значение и за самите институции. Чрез тестването на конкретни технологични приложения и обратната връзка към компетентните органи лабораторията подпомага натрупването на доказателства и знания за възможностите, рисковете и въздействието на изкуствения интелект и големите данни. Така регулаторните решения могат да се основават не само на предварителни оценки, но и на резултати от практически експерименти.
Лабораторията има потенциал да подпомогне и изграждането на националната регулаторна пясъчникова среда за изкуствен интелект, предвидена в Акта на ЕС за изкуствения интелект. Тя може да осигури основа за сътрудничество между бизнеса, научните организации и надзорните органи, както и за по-добро разбиране на практическите предизвикателства при прилагането на новите правила.
Сред останалите ключови препоръки в анализа на Иво Емануилов и Катерина Йорданова са изграждането на необходимия технически и експертен капацитет за прилагане на регулацията и създаването на механизми за по-добра подкрепа на иновативните компании, особено на малките и средните предприятия.
Темата за отговорното развитие и прилагане на изкуствения интелект, както и за ролята на данните и сътрудничеството между науката, бизнеса и публичния сектор, ще бъде сред акцентите и на международния форум UpToGATE 2026: Powered by Data, който Институт GATE организира на 17 ноември в София.
Форумът ще събере представители на научната общност, бизнеса и институциите, за да обсъдят как данните и изкуственият интелект могат да допринесат за развитието на Европа. В програмата са застъпени теми като европейските пространства за данни, доверения и ориентиран към човека изкуствен интелект, дигиталните двойници, интелигентното здравеопазване и партньорствата между научните организации и бизнеса.
С експертната си работа в областта на големите данни, изкуствения интелект и експерименталната регулация Институт GATE допринася за развитието на решения, които съчетават технологичните възможности с необходимите правни и етични гаранции.
Присъединете се към нашия Телеграм



