Канада трудно би могла да пренасочи икономическите и енергийните си връзки от Съединените щати към Европейския съюз, въпреки заявеното намерение на Брюксел за значително задълбочаване на отношенията с Отава. Такава позиция изрази експертът Боян Рашев в публикация във Facebook, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първият „асоцииран член“ на ЕС.
Инициативата беше представена от Фон дер Лайен на 16 септември по време на речта ѝ за състоянието на Европейския съюз. Тя заяви, че Брюксел и Отава искат да надградят търговското споразумение CETA чрез нов „Алианс за бъдещето“, включващ сътрудничество в производството, технологиите, отбранителната индустрия, енергетиката, критичните суровини, изкуствения интелект и киберсигурността. Фон дер Лайен говори за „отваряне на вратата“ Канада да стане първият асоцииран член на ЕС, което означава, че към момента става дума за предложение и бъдещ модел на отношения, а не за вече придобит статут.
Рашев определя идеята за по-тясно европейско-канадско сътрудничество като положителна по принцип. Според него канадските енергийни ресурси и суровини биха могли да бъдат важен източник за европейската икономика и да допринесат за диверсификацията на доставките.
Експертът обаче смята, че географията и съществуващата инфраструктура значително ограничават възможностите за бързо пренасочване на канадския износ към Европа. Той обръща внимание както на разстоянието през Атлантическия океан, така и на десетилетията на икономическа интеграция между Канада и САЩ.
Данните на канадската статистическа служба потвърждават изключително голямото значение на американския пазар. През 2025 г. 71,7% от канадския стоков износ е бил предназначен за Съединените щати. Делът е намалял спрямо 75,9% година по-рано, докато износът към останалата част от света е нараснал със 17,2%.
Особено силна е зависимостта в енергийния сектор. Според Канадския енергиен регулатор през 2025 г. САЩ са били дестинация за 90,8% от целия канадски износ на въглеводороди. През същата година Канада е осигурявала 63,4% от внасяния в САЩ суров петрол и почти целия американски внос на природен газ.
Рашев подчертава именно тази инфраструктурна обвързаност. Канадската нефтена и газова система в продължение на десетилетия е изграждана основно около търговията със съседните Съединени щати. Канадският енергиен регулатор също посочва, че западните находища са свързани с източните части на страната чрез мрежи, част от които преминават през американска територия, преди отново да влязат в Канада.
По думите на Рашев канадските политики през последното десетилетие допълнително са затруднили изграждането на инфраструктура, която би позволила по-широка диверсификация към европейски и азиатски пазари. В публикацията си той посочва като пример нереализирания проект Energy East и ограничения капацитет за пренос на енергийни ресурси към източното и западното крайбрежие.
Според експерта тези фактори правят малко вероятна възможността Европейският съюз в обозримо бъдеще да замени САЩ като основен икономически и енергиен партньор на Канада. Той определя положението на страната като резултат от географията, историята и съществуващата икономическа и инфраструктурна интеграция със САЩ.
Същевременно Брюксел представя инициативата не като опит за противопоставяне на Вашингтон, а като начин ЕС и Канада да намалят стратегическите си зависимости и да задълбочат сътрудничеството помежду си. Фон дер Лайен изрично заяви, че бъдещото партньорство „не е насочено срещу никого“, а цели укрепване на икономическата сигурност на двете страни.
В европейските институции вече се обсъжда дали подобен нов модел на отношения би могъл в бъдеще да бъде използван и за други близки партньори. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола посочи Австралия и Нова Зеландия като потенциални примери, но Европейската комисия засега води конкретния разговор за новия статут именно с Канада.
Присъединете се към нашия Телеграм
Населението на Европа застарява: Кой ще бъде новият двигател на икономически растеж?
