Илияна Йотова вече официално има инициативен комитет за президентските избори. Залата при учредяването му беше пълна – професори, хора на изкуството, спортисти, представители на бизнеса, студенти, бивши и настоящи политици. На пръв поглед това изглежда като широка обществена подкрепа. Когато обаче човек се вгледа в имената, се появяват и някои доста интересни въпроси.
Сред подкрепящите Йотова например е евродепутатът Емил Радев, избран от листата на ГЕРБ. Там е и Вежди Рашидов, който години наред беше една от разпознаваемите фигури на същата партия. В инициативния комитет присъстват и кметове, сред които кметовете на Царево Марин Киров и Ивайловград Диана Овчарова, който също бяха издигнати и подкрепени от ГЕРБ на местните избори.
Няма нищо незаконно или необичайно човек да промени политическата си позиция. Няма и правило, че веднъж подкрепил една партия, трябва до края на живота си да стои до нея. Но когато подобни промени се случват точно след разместване на политическите пластове, е нормално да се запитаме какво точно се е променило – убежденията или обстановката.
Днес „Прогресивна България“ е във властта, Румен Радев е премиер, а Илияна Йотова влиза в президентската надпревара като един от основните претенденти. Трудно е да не си зададем въпроса колко от хората, които сега застават до нея, щяха да го направят, ако политическата картина беше различна. Може би отговорът е прост – всеки иска да бъде с победителите.
Това не е ново явление за българската политика. Виждали сме го при почти всяка смяна на властта. Хора, които до вчера са защитавали една политика и са били близо до един политически център, много бързо намират общ език с новия. Понякога толкова бързо, че човек остава с впечатлението, че старите различия никога не са съществували. В крайна сметка времената се менят, а в политиката често най-добре оцеляват онези, които най-бързо разбират накъде духа вятърът.
Има и още един детайл в инициативния комитет на Йотова, който си заслужава внимание. В него присъстват немалко политици, които бяха сред активните участници в годините на т.нар. преход. Част от тях са били министри, депутати, партийни ръководители или хора със сериозно влияние върху управлението на страната.
И тук възниква друг неудобен въпрос. Как хора, които в една или друга степен са участвали в политическите процеси през последните десетилетия, днес могат да говорят така, сякаш нямат никаква връзка с резултата от тези процеси?
България не е стигнала до сегашното си състояние сама. Имало е правителства, парламенти, партийни ръководства, министри и мнозинства. Имало е решения и хора, които са ги вземали. Затова когато част от същите тези фигури днес говорят за принципи, достойнство, ново начало и защита на националния интерес, обществото има пълното право да им припомни и собственото им политическо минало.
Точно тук се появява и лицемерието, което толкова много хора свързват с българската политика. Не е лицемерие да промениш мнението си. Лицемерие е да се държиш така, сякаш никога не си защитавал обратното. Да преминеш от едната страна на другата, без да обясниш защо. Да бъдеш близо до всяка власт и след всяка промяна да убеждаваш обществото, че точно тази кауза винаги е била твоята.
Разбира се, от лагера на Илияна Йотова могат да дадат и съвсем различен прочит. Те могат да кажат, че толкова разнообразният инициативен комитет показва способността ѝ да обединява хора извън традиционните партийни граници. Това също е аргумент и няма причина да бъде пренебрегван.
Но дали виждаме истинско обединение около идеи, или традиционното прегрупиране около новия център на властта, ще стане ясно с времето. Сега ще започнат и опитите да ни бъде внушено, че президентската надпревара вече е решена. Че победителят е известен, че зад него са достатъчно влиятелни хора и че останалите кандидати се борят единствено за второто място.
Само че изборите не винаги следват сценариите, написани предварително. България вече е виждала фаворити, които губят. През 2016 г. малцина в началото на кампанията приемаха Румен Радев като сигурен бъдещ президент. Резултатът впоследствие беше съвсем различен. Затова и сега е рано някой да раздава победата предварително.
Инициативният комитет на Илияна Йотова безспорно е внушителен. Но по-интересен от броя на хората в него е въпросът защо част от тях са там. Заради убежденията си или защото са усетили навреме, че политическият център вече е на друго място?
Отговорът вероятно няма да бъде даден на трибуна. Но избирателите имат памет. А понякога тя се оказва по-дълга, отколкото политиците предполагат.
Присъединете се към нашия Телеграм
