Депутати от „Прогресивна България“ са внесли в Народното събрание законопроект за промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Предложението е свързано с решението на Конституционния съд от тази седмица, с което разпоредби за назначения особен управител в обекти от критичната инфраструктура бяха обявени за противоконституционни.
Законопроектът е внесен вчера от Даниел Парушев, Слави Василев, Иван Ангелов, Николай Косев, Стефан Белчев и Иван Мавродиев, показва информация на сайта на парламента, съобщи „БТА“.
Целта на предложената промяна е държавата да може да прилага временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и спрямо търговски дружества, чрез които се осъществяват реализацията на енергийни продукти и снабдяването на пазара.
Съгласно действащия чл. 25а от закона министърът на икономиката, инвестициите и индустрията осъществява надзор над обекти от критичната инфраструктура, които са стратегически за националната сигурност в енергийния сектор и са предназначени за производство, преработка, обработка, съхранение и пренос на нефт и енергийни продукти, включително по тръбопроводи.
В сегашната редакция на закона обаче не са включени стратегическите обекти, чрез които се извършва търговия. Според вносителите тази празнота би попречила на държавата да упражнява надзор върху подобни обекти и върху дружествата, които осъществяват търговски дейности, включително при продажбата на горива за авиацията и корабоплаването.
Проблем би възникнал в случаите, когато реализацията на нефт и нефтопродукти се извършва от отделно търговско дружество, което не се занимава с преработка или съхранение, а единствено с търговия. Като примери са посочени „Лукойл – България Бункер“ ЕООД и „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД.
Поради това депутатите предлагат дейността „търговия“ да бъде включена в приложното поле на чл. 25а от закона.
В мотивите е записано, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г. няма да има правна възможност за назначаване на особен търговски управител на двете дружества, тъй като те извършват единствено търговия с енергийни продукти. Така собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще може да поеме управлението им.
От „Прогресивна България“ посочват още, че в момента „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл – България Бункер“ са обхванати от дерогациите, предоставени от британската служба OFSI и американската OFAC за българските дружества от групата „Лукойл“.
Според вносителите, ако компаниите преминат под управлението на едноличния собственик на капитала и не бъдат включени в лицензите за дружествата от групата „Лукойл“ в България, или бъдат изключени от тях преди изтичането на срока, дейността им на практика може да бъде блокирана. Това би затруднило платежните им операции и цялостното им функциониране.
В мотивите се посочва, че „Лукойл Ейвиейшън България“ държи 85,71% пазарен дял като оператор по наземното обслужване на летище „Васил Левски“, а на летище Бургас делът на дружеството достига 90%.
Подобно е положението и при „Лукойл – България Бункер“, което има водеща роля при бункероването, или зареждането на плавателни съдове с корабно гориво, в страната. Дружеството има национално покритие както по Черноморието, чрез пристанищата във Варна и Бургас, така и по река Дунав – в Русе, Видин, Лом и района на първа миля на реката.
Според депутатите предложената промяна ще осигури пълнота и последователност на законовата уредба, като постави всички основни дейности по веригата за доставка и реализация на нефт и нефтопродукти под един и същ правен режим, когато това е необходимо за защита на националната и енергийната сигурност и за гарантиране на непрекъснатото снабдяване.
Присъединете се към нашия Телеграм
За по-малко от 24 часа петицията за налагане на вето на държавния бюджет събра над 17 000 подписа
