Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. предвижда рекорден финансов ресурс от над 5.2 млрд. евро, което представлява сериозен ръст от 8.5% спрямо предходната година. Въпреки поредната финансова инжекция обаче, водещият въпрос в сектора остава дали тези милиарди ще се превърнат в по-качествено лечение за пациентите, или просто ще потънат в нереформираната система. Пред „NOVA“ бившият здравен министър д-р Мими Виткова и здравният икономист Аркади Шарков бяха категорични, че без кардинален одит и спиране на течовете, промяна няма да има.
Според д-р Виткова увеличаването на парите само по себе си не лекува хроничните дефекти. „Колкото и средства да се наливат в здравната система, те никога няма да са достатъчни, ако тази безконтролна политика на харчене продължава„, алармира тя и обвини държавните институции в пълно абдикиране от надзора над болничните заведения и разпределянето на публичния ресурс.
Виткова обърна внимание на факта, че у нас продължава безразборното разкриване на нови и нови частни и държавни болници. Този процес обаче не стъпва на реална здравна карта или на нуждите на населението, а се диктува от корпоративни интереси. В резултат на това се получава тежък парадокс: в големите градове има излишък от мегаструктури, докато цели региони в провинцията остават без достъп до базови медицински специалисти.
За пълна промяна на модела настоява бившият министър, като според нея е нужен спешен и задълбочен диалог между лекарското съсловие и финансовите експерти. Само подобен анализ може да покаже кои точно части от досегашната „пазарна“ реформа са довели до най-сериозните деформации в българското здравеопазване.
От своя страна здравният икономист Аркади Шарков разясни финансовите параметри на новия бюджет. Той посочи, че макар увеличението да е в размер на 8.5%, темпът на растеж тази година е по-умерен, тъй като липсва рязък скок при размера на минималната работна заплата, който автоматично да вдигне и осигурителните тежести.
Шарков изрази мнение, че рамката за 2026 г. по-скоро ще закрепи сегашното положение, но веднага след приемането ѝ трябва да започне сериозна подготовка за следващия период:
-
Извършване на цялостен и независим одит на финансовите потоци в НЗОК;
-
Надграждане на електронната система за проследяване на пациентите;
-
Спиране на порочната практика за скрито доплащане.
Като един от най-фрапантните примери за източване на системата и ощетяване на гражданите експертите посочиха пазара на консумативи. „В България никой не знае цената на медицинските изделия. Едно и също изделие в различни болници се заплаща на различни цени„, възмути се д-р Виткова. По думите ѝ тоталната липса на ценова регулация от страна на държавата принуждава тежко болни българи и техните семейства да доплащат на ръка хиляди левове за пирони, стави или стентове, които в чужбина се покриват изцяло.
Присъединете се към нашия Телеграм
Радев обяви ключови решения за „Лукойл“, икономиката и концесиите
