
По Софийския околовръстен път най-вероятно се монтират специализирани 9-мегапикселови камери за пътен контрол Hikvision iDS-TCV900-HI. Това съобщи общинският съветник в Столичния общински съвет Симеон Ставрев в публикация във Facebook, позовавайки се на анализ на обществена поръчка по проекта „Национална интелигентна система за сигурност“ — НИСС.
По думите му устройствата могат да покриват до три пътни ленти едновременно и са предназначени за автоматично заснемане на превозни средства, движещи се със скорост между 10 и 320 км/ч. Системата разпознава регистрационните номера, вида и цвета на автомобилите, като според посочените технически данни точността при заснемане е над 98–99%.
Ставрев твърди, че камерите имат възможност да засичат широк спектър от нарушения — движение в грешна посока, шофиране върху разделителни линии, неправилна смяна на лентата, навлизане в бус лента, обратни завои, преминаване на червено, непоставени предпазни колани, използване на мобилен телефон от водача, нарушения на маркировката, липса на каски при мотористи и степен на затъмнение на стъклата. Засичането на превишена или твърде ниска скорост обаче би било възможно при свързване с външен радар, за какъвто към момента няма публична информация, че се поставя.
Информацията, на която се позовава Ставрев, е базирана на публикация на Александър Димитров, споделена в групата DevBG след анализ на обществената поръчка по проекта НИСС. Системата е предвидена за Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента и обхваща 35 контролирани пътни възела. По проекта се предвиждат общо 454 камери — 220 специализирани устройства за разпознаване на регистрационни номера и нарушения и 234 обзорни камери.
Стойността на договора е 25 208 192 лв. без ДДС, или около 12,9 млн. евро. Според Ставрев системата вече се внедрява на ключови места по трасето, сред които детелините при бул. „България“, бул. „Черни връх“, бул. „Александър Малинов“, района на „Ринг Мол“, Бояна, бул. „Цар Борис III“, бул. „Сливница“ и бул. „Ломско шосе“.
До камерите са поставени и кръгли устройства, които според публикацията са инфрачервени прожектори, работещи на 850 nm. Тяхната функция е да осигуряват ясна картина през нощта, без да се използва заслепяваща светкавица за водачите.
Ставрев посочва още, че според официални изявления на СДВР устройствата ще следят за нарушения, но към момента не са сертифицирани от Българския институт по метрология като самостоятелни скоростомери. Той отбелязва и че в обществената поръчка липсва изискване системата автоматично да проверява за валиден годишен технически преглед и застраховка „Гражданска отговорност“.
Темата идва на фона на критичен доклад на Сметната палата за управлението на средствата във Фонда за безопасност на движението към МВР. Според одиторите към юни 2025 г. във фонда са натрупани 523,4 млн. лв. от глоби, но голяма част от парите остават неизползвани заради административни и организационни слабости.
За периода 2021–2025 г. са изразходвани едва 125,1 млн. лв. от ресурса на фонда. От тях 38% са отишли за дейности с пряко влияние върху пътната безопасност — видеоконтрол, технически средства за алкохол и наркотици, контрол на скоростта и информационни кампании. Над 54% от разходите са били за патрулни и специализирани автомобили, които могат да се използват и за други полицейски дейности, а 10,2 млн. лв. са похарчени за дейности без пряка връзка с пътната безопасност, включително ремонти на сгради, климатици, облекла и офис техника.
Сметната палата посочва още, че МВР взема решения на база данни за едва около 30% от пътните произшествия, тъй като не всички инциденти се посещават от полицейски екипи. Одиторите предупреждават, че ако моделът на управление не бъде променен, до края на 2028 г. неизползваните средства във фонда може да надхвърлят 873 млн. лв.
Според Ставрев случаят с новите камери показва нуждата от по-ясна политика за пътен контрол, прозрачност при обществените поръчки и по-ефективно използване на средствата, събрани от глоби, така че те реално да се връщат в мерки за безопасност на движението.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кабинетът „Радев“ замразява минималната работна заплата до 2028 година?


