Икономистът и анализатор Евгений Кънев отправи остри критики към политиката на държавата спрямо „Лукойл“ на фона на поскъпването на горивата. В публикация във Facebook той постави въпроса дали една от основните причини за ситуацията на пазара не остава извън обществения и политическия дебат.
Според Кънев държавата в момента търси начини да ограничи ефекта от ръста на цените, като правителството предлага помощи, които той определя като недостатъчни, докато опозицията настоява за по-сериозна бюджетна подкрепа.
„И никой не коментира слона в стаята – любимият на българите „братски“ нефтен монопол на Лукойл“, пише икономистът.
Кънев обръща специално внимание на смяната на особения търговски управител на дружествата на „Лукойл“ в България. Румен Спецов беше назначен на тази длъжност през ноември 2025 г., а на 3 юни 2026 г. правителството го освободи и назначи на негово място Евгени Симеонов.
Механизмът на особеното управление беше приложен в контекста на санкциите срещу руската петролна компания и необходимостта да бъде гарантирана дейността на българските дружества и сигурността на доставките. През август Министерството на енергетиката съобщи, че лицензът, позволяващ продължаването на операциите на дружествата от групата в България, е удължен до 29 октомври 2026 г.
По думите на Кънев по времето, когато Спецов е бил особен управител, държавата е разполагала с възможност за по-силен контрол върху оперативното управление и върху маржовете на компанията на вътрешния пазар. Анализаторът свързва това с ограничаването на ценовия шок при предишни международни сътресения на петролния пазар.
Той поставя въпроса какво се е променило след назначаването на новия особен управител.
Кънев твърди, че под аргумента за опасност от съдебен иск от страна на „Лукойл“ значителна част от контрола фактически е била върната на компанията. Според него обемите на преработката са нараснали значително, без това да е довело до постъпления от данък печалба, съответстващи на мащаба на дейността.
Кънев изброява няколко проблема, които според него отново са се появили в работата на компанията. Той твърди, че ценообразуването през свързано дружество на „Лукойл“ в Швейцария позволява съществена част от печалбата да остава извън България. Според него това води и до закупуване на по-скъп петрол от рафинерията в Бургас, което в крайна сметка се отразява на потребителите и на бюджета.
Икономистът атакува и данъчната политика спрямо горивата. Според него сравнително ниското акцизно облагане действа като косвена подкрепа за компанията, вместо изцяло да се пренася като по-ниска цена за крайния потребител.
Кънев поставя отново и дългогодишния въпрос за достъпа до данъчните складове. По думите му ограничената конкуренция при складовата инфраструктура затруднява значителния алтернативен внос на горива и запазва силните позиции на „Лукойл“ на българския пазар.
Анализаторът припомня още, че при смяната на особения управител е бил поставен въпросът за проверка на дейността на компанията. Той изразява съмнение, че подобен одит ще бъде извършен и резултатите от него ще станат публични.
На този фон Кънев поставя въпроса дали политиката на държавата по отношение на компанията не води до финансови ползи извън България и в крайна сметка до Русия.
Според него цената се плаща на три нива – от потребителите чрез цените на горивата, от бюджета чрез потенциално пропуснати приходи и отново от бюджета чрез средствата, които държавата трябва да отделя за компенсации и помощи заради високите цени.
Присъединете се към нашия Телеграм
Омбудсманът: Изрядните потребители не трябва да плащат необосновано начислени задължения за вода
