Подходът на Китай към енергийния преход изглежда по-балансиран, тъй като отчита не само технологичното развитие и вътрешните фактори, но и енергийната сигурност и геополитическата среда. Това посочва анализаторът и енергиен експерт Илиян Василев в публикация във Facebook.
По думите му Китай едновременно инвестира значителни средства във възобновяеми енергийни източници, електропреносни мрежи и батерии, развива ядрената енергетика и същевременно запазва сериозен обем от диспечируеми термични мощности.
Според Василев причината е, че енергийният преход не се изчерпва с дела на „зелената“ електроенергия, а трябва да гарантира и способността на системата да осигурява необходимите количества ток във всеки момент.
Той смята, че България и Европейският съюз са поставили силен акцент върху зелената енергия, но не са отделили достатъчно внимание на сигурността на електроенергийната система. По оценката му този дисбаланс постепенно започва да създава проблеми и за самото развитие на ВЕИ.
Василев поставя под въпрос и ролята на батериите през зимните месеци. Той подчертава, че техническата възможност за съхранение на електроенергия не е спорна, но ключовият въпрос е откъде ще идва енергията за зареждането им в продължителни периоди с недостатъчно слънчево производство.
Ако няма достатъчно евтина соларна електроенергия, батериите няма какво да съхраняват, посочва анализаторът. Ако пък се зареждат системно с електроенергия от топлоелектрически, ядрени или водноелектрически централи, според него възниква икономическият въпрос доколко е оправдано първо токът да бъде произведен от една мощност, след това складиран и накрая върнат към потребителите с допълнителни загуби и разходи.
Василев подчертава, че проблемът не е в цената на самите възобновяеми технологии. Според него много от тях могат да произвеждат електроенергия на много ниска цена в часовете, когато разполагат с достатъчен природен ресурс.
„Евтината електроенергия в точката на генериация не е същото като евтина електроенергия в края на електроенергийната верига и система“, е основната теза в публикацията му.
Анализаторът отбелязва, че традиционните мощности – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и други диспечируеми източници – трябва да бъдат поддържани, за да гарантират снабдяването в периодите, когато производството от слънце и вятър е недостатъчно.
Според него така за покриването на едно и също потребление постепенно се натрупват все повече различни елементи – класически централи, ВЕИ, батерии, електрически мрежи и резервни мощности. Всички те изискват финансиране, което в крайна сметка се отразява върху цената на електроенергията, посочва Василев.
По думите му именно това е големият икономически въпрос пред енергийния преход – не само колко струва един мегаватчас, произведен от соларна централа в часовете на силно слънцегреене, а каква е цената на цялата система, която трябва да гарантира електроснабдяване и през зимните вечери, както и при продължителни периоди на слабо слънчево и вятърно производство.
Василев смята, че масовото навлизане на възобновяеми източници не означава автоматично, че конвенционалните мощности могат да бъдат изведени от експлоатация. Като пример той посочва ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, като отбелязва, че според неговата оценка извеждането на подобни мощности намалява разходите за въглеродни емисии, но същевременно поставя въпроса за наличието на достатъчно гарантирана мощност.
Затова, според анализатора, икономиката на енергийния преход трябва да бъде оценявана не само според цената на произведените мегаватчасове, но и според цената на сигурността на цялата система.
Той предупреждава, че именно по тази причина крайното поскъпване на електроенергията е възможно дори при поевтиняване на производството от ВЕИ.
Според обобщението му прекъсваемата електроенергия може да бъде евтина, но електроенергията, която трябва да бъде гарантирано достъпна 24 часа в денонощието, представлява различен икономически продукт и изисква допълнителни разходи за поддържането на цялата система.
Присъединете се към нашия Телеграм
Омбудсманът: Изрядните потребители не трябва да плащат необосновано начислени задължения за вода
