Публикация на Mediapool, базирана на документи от разследването „КорупцияЛийкс“, поставя отново на дневен ред въпроса как са използвани специалните разузнавателни средства /СРС/ срещу представители на съдебната система и какъв е бил резултатът от тези действия. Според материала на медията става дума за документи, свързани с искания за подслушване и проследяване на съдии, прокурори и адвокати, правени през различни години от антикорупционните служби и одобрявани от съда.
Описаните в документите съмнения са сериозни – твърдения за подкупи за десетки хиляди, стотици хиляди и дори милиони евро, предполагаемо влияние върху съдебни решения, посредничество между магистрати и заинтересовани лица и съществуване на неформални мрежи за въздействие върху дела.
Най-същественият въпрос обаче не е какво съдържат самите документи, а какво се е случило след това. Според публикацията в голяма част от случаите са били разрешавани подслушвания и проследявания, но впоследствие не са станали публично известни обвинителни актове, съдебни процеси или осъдителни присъди, които да потвърдят първоначалните подозрения.
Сред описаните случаи има твърдения за магистрат от закрития вече Специализиран наказателен съд, за когото службите са излагали данни за предполагаеми подкупи във връзка с мерки за неотклонение по дела срещу бизнесмени. В друг случай се говори за предполагаем подкуп от 1 милион евро във връзка с производство по искане за екстрадиция на турски гражданин.
Публикувани са и данни за разследване на бивш служител на Инспектората към Висшия съдебен съвет, за когото се твърди, че е поддържал контакти с магистрати от различни съдилища и е бил обект на оперативен интерес заради предполагаеми корупционни практики. Особено внимание привлича и случай с прокурор от Софийската градска прокуратура, подслушван поради информация за предполагаеми лични отношения с обвиняем по наказателно производство. Според Mediapool и в този случай не се е стигнало до дело за престъпление против правосъдието.
Публикацията поставя акцент и върху по-широк проблем, за който през последните години говорят магистрати, неправителствени организации и представители на адвокатурата – дали част от подслушванията не са били използвани за събиране на компрометираща информация, а не за реално наказателно преследване. В началото на годината Българският хелзинкски комитет публикува анализ под заглавие „Подслушвано правосъдие“, в който се обръща внимание на големия брой разрешения за използване на СРС спрямо магистрати и ограничения брой случаи, довели до наказателни производства.
Материалът на Mediapool не дава окончателен отговор дали описаните в документите твърдения са били верни или не. Той обаче поставя въпрос, който остава без ясен отговор от години. Ако службите са разполагали с достатъчно данни за корупция в съдебната система, защо голяма част от тези случаи не са стигнали до съдебна зала? А ако подобни доказателства не са съществували, как са били мотивирани исканията за подслушване на съдии, прокурори и адвокати? Това са въпроси, които засягат не само отделни магистрати, а доверието в цялата система на правосъдие.
Присъединете се към нашия Телеграм
Сенатът на САЩ блокира резолюцията за прекратяване на войната с Иран
