Първият проект на Българската народна банка за възпоменателна монета от 2 евро, посветена на писмеността ни, влезе в режим на международно съгласуване, съпътстван от неочаквани външни коментари. От централната банка потвърдиха пред медиите, че към момента проектът се намира в редовна процедура по одобрение съгласно действащата европейска и национална правна уредба. Повод за официалното изявление стана документ на Съвета на Европейския съюз, според който държава от еврозоната е подала официално възражение срещу българския дизайн, съобщава „DarikNews“.
България е депозирала своето предложение на 20 май 2026 година по реда на европейските регламенти, а седмица по-късно неназована към момента страна членка се е възползвала от правото си на писмен протест. Според правилата в еврозоната всяка държава може да оспори даден дизайн, ако прецени, че той би могъл да провокира негативни настроения сред нейните собствени граждани. От БНБ уточниха, че процесът не е приключил и дебатът вече е излязъл извън рамките на чистата експертно-техническа оценка, като институцията категорично отказа да коментира междинни позиции и кореспонденция преди финализирането на процедурата.
В основата на казуса стои решението на страната ни монетата да бъде посветена конкретно на „българската азбука“, с което се цели да се подчертае ролята на кирилицата като фундаментална част от културното наследство на България. Досега в официалните си документи с Брюксел София залагаше на по-неутралното понятие „кирилица“, а промяната в реториката се посочва от европейски медии като вероятен повод за реакцията. На Балканите въпросът има сериозна историческа чувствителност, тъй като ранната кирилица се развива в Първото българско царство през девети и десети век чрез книжовните средища в Преслав и Охрид, откъдето по-късно се разпространява в славянския свят.
Липсата на официална информация за това коя държава е подала възражението отприщи различни анализи. Една от хипотезите на международните наблюдатели насочва вниманието към Словакия, чиито позиции по културно-исторически теми понякога съвпадат със специфични геополитически линии, а страната вече е емитирала свои евромонети с образите на Кирил и Методий. В интернет пространството се коментират и други възможни страни, включително Хърватия и Гърция, а част от дискусиите засягат и сложните отношения на България с Република Северна Македония, където наследството на Охридската школа традиционно се тълкува по различен начин.
Настоящата процедура по никакъв начин не засяга редовните български евромонети, които бяха успешно въведени в обращение по-рано през 2026 година. Техният дизайн беше окончателно одобрен в рамките на процеса по присъединяване към еврозоната, като монетата от 2 евро традиционно носи лика на Паисий Хилендарски и съдържа официални надписи на кирилица.
Случаят с новата възпоменателна монета обаче илюстрира как въпросите за културната идентичност могат лесно да се превърнат в поле за икономически и регионални дискусии. Докато в социалните мрежи в Северна Македония някои потребители определиха възражението като правилен ход, у нас преобладава мнението, че става дума за необоснована външна намеса в суверенното право на страната да отбелязва своите исторически постижения.
Присъединете се към нашия Телеграм
Глобален срив в мрежата: Технически проблеми изхвърлиха милиони потребители от Facebook и Messenger
