В нов доклад евродепутатите предупреждават за засилени хибридни атаки срещу ЕС, като основните виновници са Русия и нейните проксита.
Описвайки обстановката, с която се сблъсква ЕС, която не се характеризира нито като мир, нито като открит въоръжен конфликт, докладът, приет от Европейския парламент, посочва, че хибридните атаки са умишлени, комбинирани, основани на разузнавателна информация и координирани действия на държави – включително чрез недържавни субекти, посредници и проксита.
Целта им е да дестабилизират ЕС и неговите държави членки, като обхващат едновременно множество области (информационна и когнитивна война, киберсигурност, критична инфраструктура). Тези атаки, според евродепутатите, са замислени така, че да изглеждат като изолирани инциденти и да остават под прага на въоръжен конфликт, като в същото време имат потенциал да предизвикат последици, сравними с конвенционална агресия, което значително затруднява установяването на отговорността и ефективната реакция.
Парламентът посочва, че Русия – действаща пряко или чрез множество посредници като Беларус – е държавният субект, представляващ най-сериозната хибридна заплаха, насочена срещу ЕС. Той отбелязва също, че Китай, Иран, Северна Корея и други държави също провеждат хибридни кампании, насочени към подкопаване на европейските демокрации и накърняване на интересите на ЕС в областта на сигурността.
От фрагментация към решителен отговор
На фона на влошаващата се обстановка в областта на сигурността членовете на ЕП твърдят, че ЕС трябва да премине от реактивна към проактивна стратегия, включително чрез използване на своите способности да проваля, възпира и отговаря на хибридни заплахи и убедително да повиши цената на враждебните действия.
Според членовете на ЕП централно място в това заемат превенцията, ранното предвиждане на заплахите, непрекъснатото наблюдение на стратегическите уязвимости с цел неутрализиране на враждебните действия, преди те да имат системни последици, както и общата картина на заплахите. Парламентът иска държавите членки на ЕС да засилят обмена на разузнавателна информация и да укрепят т.нар. единен капацитет за разузнавателен анализ на ЕС /SIAC/, който, според доклада, трябва да бъде единственият център за разузнавателна информация в институциите на ЕС.
Членовете на ЕП призовават също така ролята на ЕС в събирането на трансгранични данни за откриване на модели на координирани хибридни кампании и за координиране на общи процедури за съвместна ситуационна осведоменост и установяване на отговорността да бъде официално призната като компетентност на ЕС в областта на координацията и подкрепата. Те изискват също така нов междусекторен план за действие на ЕС срещу хибридната война .
Докладът посочва и ограниченията на действията на ЕС, като евродепутатите изтъкват, че засилената роля на ЕС трябва да зачита отговорностите на държавите членки, принципа „необходимост да се знае“ и защитата на националната класифицирана информация.
Членовете на ЕП призовават също така за засилено сътрудничество между ЕС и НАТО с цел укрепване на европейската готовност, устойчивостта и възпиращия ефект срещу хибридните заплахи.
Текстът беше одобрен с 470 гласа „за“, 129 „против“ и 62 „въздържал се“.
„От твърде дълго време Европа се страхува, че по-решителна реакция би провокирала Москва. Но всъщност е точно обратното. Путин продължава да надхвърля границите една след друга, а хибридната война на Русия става все по-агресивна. Кремъл възприема нашето колебание като слабост. Не трябва да се страхуваме да реагираме решително и да наложим реални последствия за руската агресия“, заяви докладчикът Раса Юкнявичиене (ЕНП, Литва).
Присъединете се към нашия Телеграм
Бабиш в София към Радев: За мен твоята победа на изборите бе голяма радост! (ВИДЕО)
