Временно изпълняващият функциите главен прокурор Ваня Стефанова направи първия си публично значим ход след встъпването си в длъжност, като внесе в Народното събрание искане за сваляне на имунитета на депутата от „Възраждане“ Ангел Георгиев. Случаят не е нов, но поставя на изпитание както новото ръководство на прокуратурата, така и готовността на парламента да се произнесе по казуси, свързани с наказателно преследване на народни представители.
Искането е направено по предложение на Софийската районна прокуратура и е свързано с наказателно дело, което вече е било внесено в съда. Производството обаче е спряно от Софийския районен съд след като Ангел Георгиев е обявен за народен представител и придобива парламентарен имунитет.
Според прокуратурата Георгиев е подсъдим за причиняване на телесна повреда на полицейски служител по хулигански подбуди, както и за хулиганство. Делото е свързано със събития от протестни действия отпреди няколко години, когато представители на „Възраждане“ бяха задържани при сблъсъци с органите на реда.
С решението на Централната избирателна комисия от 24 април 2026 г. Георгиев е обявен за народен представител, а след полагането на клетва на 30 април производството срещу него не може да продължи без разрешение от парламента или без доброволен отказ от имунитета. Самият Ангел Георгиев вече заяви публично, че е готов сам да се откаже от имунитета си, което би позволило делото да продължи без необходимост от специално решение на Народното събрание.
Случаят има значение, което надхвърля конкретното дело. След продължителния период на институционална нестабилност в прокуратурата и поредицата от обществени спорове около работата на държавното обвинение, всяко действие на новия изпълняващ функциите главен прокурор неизбежно ще бъде разглеждано като сигнал за бъдещия стил на управление.
Правният казус също е показателен за един по-широк проблем. Парламентарният имунитет е създаден като гаранция срещу политически натиск върху народните представители, а не като защита от наказателно преследване за деяния, извършени преди избирането им. Именно затова през последните години в българската практика многократно се стигаше до доброволен отказ от имунитет, когато срещу депутат вече има започнало разследване или внесен обвинителен акт.
Предстои да стане ясно дали Ангел Георгиев ще подаде писмен отказ от имунитета си или Народното събрание ще трябва да се произнесе по искането на прокуратурата. Независимо от процедурата, развитието по делото ще бъде внимателно наблюдавано, защото то се превърна в първия реален тест за отношенията между новото ръководство на прокуратурата и 52-рото Народно събрание.
Присъединете се към нашия Телеграм
България изпрати документите за екстрадицията на Стоян Мавродиев в Сърбия
