Икономически сблъсък: Как бизнесът и синдикатите виждат изхода от рекордния дефицит в хазната?

Финансовото бъдеще на страната се превърна в ябълка на раздора между работодателските организации и професионалните съюзи

0
21
Икономика, спестяванията
Икономика. Снимка: Pixabay

Финансовото бъдеще на страната се превърна в ябълка на раздора между работодателските организации и професионалните съюзи. На фона на сериозния минус в държавната хазна и предстоящите дебати в Народното събрание за тегленето на нов външен заем в размер на 3,8 милиарда евро, двете страни заеха коренно различни позиции относно данъците и парите за старини, предава „bTV“.

Планираният нов дълг е предназначен за осигуряване на средства по Плана за възстановяване, както и за покриване на социални плащания. Въпреки че от правителството са категорични, че няма да пипат данъчните ставки, експертите настояват за спешни промени. Председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев бе категоричен пред телевизията, че наложените данъци не трябва да се променят, тъй като настоящият модел е сред най-високо оценяваните и стабилни режими в Европа. Според него финансовите трудности на държавата не идват от приходите, а от рязкото увеличаване на харчовете и неефективното управление на публичните капитали.

На коренно различно мнение са от КТ „Подкрепа“. Главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев контрира, че сегашната данъчна политика ощетява най-вече гражданите с ниски и средни възнаграждения. По думите му българският бюджет се издържа основно от най-бедните слоеве, като близо две трети от постъпленията идват от физически лица, докато хората с много високи доходи не допринасят пропорционално за системата. Поради тази причина от профсъюзите настояват за по-справедливо облагане и въвеждане на праг, под който заплатите да не се облагат с данъци.

Сериозен спор избухна и по отношение на осигурителната система. Велев се позова на статистика, показваща, че съотношението между размерите на пенсиите и заплатите у нас е по-високо от средните нива за Европейския съюз. Кацарчев обаче веднага репликира с аргумента, че сухите цифри не променят реалността, в която над един милион възрастни хора преживяват с минимални доходи и изпитват огромни трудности да покриват ежедневните си сметки.

В края на дискусията двамата коментираха и евентуалното премахване на автоматичното вдигане на заплатите в някои сфери, както и промяната на механизма, по който се изчислява минималното възнаграждение за страната.

Присъединете се към нашия Телеграм

КФН след труса с „ДаллБогг“: Какво трябва да знаят стотиците хиляди българи с полици в компанията?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук