Правителството и осем от най-големите търговски вериги в страната представиха инициативата „Кошница с грижа“. Обещанието е просто – намаление с минимум 15% на продукти от малката потребителска кошница за период от поне шест месеца. В някои вериги намаленията ще достигат дори 30%, а част от участниците ще включат десетки или дори над 100 артикула.
На пръв поглед това изглежда като добра новина. В условията на високи цени всяко намаление е добре дошло. Въпросът обаче е дали потребителят реално ще усети промяна в семейния бюджет или ще стане свидетел на поредната добре опакована маркетингова кампания.
Всеки, който редовно пазарува, знае как работи голямата търговия. И в момента в магазините има десетки стоки с намаления от 20%, 30%, а понякога и 50 процента. Сирене, кашкавал, мляко, месо, яйца, олио и хляб постоянно влизат и излизат от различни промоции.
Това означава, че част от продуктите, които днес ще бъдат представени като част от „Кошница с грижа“, вероятно и без това щяха да бъдат на промоционална цена. Другият въпрос е каква е изходната точка на намалението.
В хранителния сектор отдавна се говори, че големите вериги често работят със собствени търговски политики, които не винаги съвпадат с препоръчителните цени на производителите. Именно затова не са редки случаите, в които един и същ продукт може да бъде намерен на по-ниска цена в квартален магазин, отколкото в голям хипермаркет, когато не е включен в текуща акция.
Ако даден продукт първо е получил висока търговска надценка, а след това върху нея се приложи намаление от 15%, крайният резултат невинаги означава по-евтина стока спрямо пазара. В много случаи това просто връща цената по-близо до нормалните нива. Затова и големият въпрос не е колко процента е намалението, а каква е крайната цена на рафта.
Държавата също изглежда избра по-лесния подход. Вместо да се съсредоточи върху пълната проследимост на цената от производителя до крайния потребител, тя заложи на доброволно споразумение с търговските вериги. А именно по веригата между производителя, прекупвачите, логистиката, складовете и търговските обекти често възникват най-сериозните оскъпявания.
През последните години многократно бяха публикувани данни за огромни разлики между изкупните и крайните цени на плодове, зеленчуци, млечни продукти и месо. Производителят продава на една цена, а потребителят купува на съвсем друга. Именно там е мястото, където трябва да бъде насочено вниманието на институциите.
Самите представители на правителството признават, че инициативата е доброволна и не представлява регулация на пазара. Целта е да се покаже социална отговорност и да се облекчат разходите на домакинствата в условията на продължаващ инфлационен натиск. Дали това ще се случи, ще стане ясно през следващите месеци.
Истинският тест няма да бъде колко продукта ще бъдат обозначени със специални етикети и плакати. Той ще бъде дали една майка, един пенсионер или едно младо семейство ще излизат от магазина с повече продукти за същите пари.
Присъединете се към нашия Телеграм
Как един луксозен курорт превърна фламингото в символ на съпротивата?
