ДБ предлага реформа в образованието с фокус върху езиковата грамотност

Законопроектът предлага развитие на мерките за образователна интеграция, превенция на образователната сегрегация и образователна десегрегация

0
111
Класна стая
Класна стая. Снимка: МОН

„Демократична България“ внесе в Народното събрание промени в Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Една от съществените групи изменения е свързана с осигуряване на езиковата подкрепа за децата и учениците, които не владеят българския книжовен език в достатъчна степен, за да участват ефективно в образователния процес.

Степента на владеене на българския език ще се установява при условията на държавния образователен стандарт за българския книжовен език и чрез прилагане на утвърдени от министъра на образованието стандартизирани инструменти.

Степента на владеене на български език ще се установява задължително при постъпването на децата в предучилищно образование, както и в неговия край; при постъпването в първи клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование; при постъпването в системата на училищното образование на ученици, които са завършили клас, етап или степен в друга образователна система.

С проекта се въвежда и механизъм за по-последователен преход между предучилищното и училищното образование чрез изготвяне на индивидуален педагогически анализ в края на трета градинска група и планиране на образователния процес в четвърта възрастова група. Предвиждат се съвместни дейности между детската градина и училището, с участието на педагогически специалист от училището, заемащ длъжност „учител по предучилищно образование“.

Основни акценти:

– Предвижда се общообразователната подготовка да бъде свързана с ключовите компетентности за учене през целия живот, включително езикова грамотност, многоезикова, математическа, цифрова, личностна, социална, гражданска, предприемаческа компетентност и компетентност за културна осведоменост и изява. Предлага се държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка да конкретизира съдържанието на компетентностите и да определя минимални нива за тяхното развиване за съответните етапи на образование.

– Предлага се равният достъп до качествено образование да бъде изведен като основна гаранция, която държавата осигурява за всяко дете и всеки ученик. В тази връзка се въвеждат и нови акценти върху медийната грамотност, критическото мислене, уменията за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект, както и върху необходимостта образованието да развива компетентности, които позволяват на учениците да участват пълноценно в обществото и да продължават образованието и развитието си през целия живот.

– Съществен акцент в законопроекта е професионалното развитие на педагогическите специалисти и връзката между атестирането, подкрепата и отговорността. Предлага се атестирането да бъде обвързано не само с документи и количествени показатели, но и с качествени методи, наблюдение на педагогическата практика, оценка на ефективността на преподаването и анализ на напредъка на децата и учениците. При получаване на най-ниска оценка от атестирането се предвижда анализ на причините, план за методическо и организационно подпомагане, определяне на наставник или друга форма на подкрепа и включване на регионалното управление на образованието. С проекта се укрепва методическата функция на регионалните управления на образованието.

– Образователен медиатор се назначава в образователни институции, които обучават деца и ученици от уязвими групи или в които има риск от отпадане.

– Законопроектът предлага развитие на мерките за образователна интеграция, превенция на образователната сегрегация и образователна десегрегация. Предвижда се общините, на чиято територия функционират сегрегирани детски градини или училища и са налице условия за десегрегация, да организират дейности за превенция на сегрегацията, недопускане на вторична сегрегация и преодоляване на вече съществуваща образователна изолация.

– С проекта се предлага възможност училищата, въз основа на резултатите от диагностично, формиращо и обобщаващо оценяване, да организират допълнителни групи или други форми на подкрепа за преодоляване на затруднения и постигане на очакваните резултати.

– Законопроектът предвижда създаването на изрична законова основа за библиотечно-информационното обслужване в училищата като част от образователната среда.

– Законопроектът предлага развитие на съществуващия информационен регистър на одобрените програми за квалификация в по-широка информационна система. В нея следва да се съдържа информация за програмите, обученията, издадените удостоверения и рейтингова система на програмите. Предвижда се и възможност за мониторинг на обученията, осъществявани от институциите и организациите, които провеждат квалификационни дейности.

– С проекта се създава нормативна основа за цифровизация и използване на системи с изкуствен интелект в образованието. Предвижда се повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за използване на такива системи, както и изграждане или поддържане на система за подпомагане на работата им.

– С проекта се предвижда засилване на ролята на обществения съвет в детската градина или училището чрез задължение за координация с настоятелството, провеждане на регулярни консултации с членовете на училищната общност и информиране за взетите решения и предприетите действия.

– Предлага се практично решение за управлението на ресурсите в детските ясли и градини – възможност общинските съвети да определят такса за неучебно време, като средствата остават в бюджета на институцията за заместващ персонал и подобряване на средата.

– Въвежда сте 4-годишна мандатност за директорите на детските градини и училищата, като едно и също лице не може да заема длъжността „директор“ за повече от два последователни мандата.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук