„Новината, че икономиката на Полша вече надхвърля 1 трилион долара годишно и се нарежда сред най-големите 20 в света, показва невероятния успех на бързия преход. Когато се говори за нея, повечето хора мислят за огромния успех на страната като производствен център за европейския пазар – мебели, домакинска техника, автомобилни компоненти, хранителна индустрия. Полша действително се превърна в индустриалната фабрика на Централна Европа. По-рядко обаче се обръща внимание на факта, че страната разполага и с една от най-силните минни и металургични индустрии в Европа.“
Това написа в социалната мрежа Facebook експертът Боян Рашев. Ето какво още посочи по този повод:
„Най-добрият пример за това е KGHM Polska Miedź – компания, която започва като типичен социалистически комбинат, а днес е сред най-големите производители на мед и сребро в света (виж двете приложени класации на най-големите мини). Историята ѝ е едновременно история за успешна индустриална модернизация, за стратегическа държавна политика и за това как един посткомунистически актив може не просто да оцелее, а да се превърне в глобален играч.
Компанията е създадена през 1961 г. като държавен минно-металургичен комбинат в комунистическа Полша, след откриването на големи медни залежи в Долна Силезия край Любин и Полковице. Първоначално KGHM е типичен социалистически индустриален гигант – вертикално интегриран държавен производител на мед и метали, ориентиран към нуждите на плановата икономика.
След 1989 г. компанията преминава през дълбока трансформация. През 1991 г. е преобразувана в акционерно дружество, а през 1997 г. е листната на Варшавската фондова борса. Въпреки приватизацията, полската държава запазва значително влияние. Днес държавното участие е около 32% чрез Министерството на държавните активи, което я прави най-големия акционер, но не и едноличен собственик. Това е типичен модел за Полша – стратегически контрол без пълна държавна собственост.
Основата на компанията в Полша са три големи подземни мини – Lubin, Rudna и Polkowice-Sieroszowice. Всички те са дълбоки подземни рудници, разположени в т.нар. Полски меден пояс в Долна Силезия. Работят на дълбочина между около 550 и 1250 метра, заедно добиват над 30 млн. тона руда годишно и днес се нареждат на 6-то място в света по производство.
Компанията разполага и с два основни металургични комплекса в Полша – медодобивните и рафиниращи заводи Głogów и Legnica. Освен тях KGHM има и преработвателния завод Cedynia, който произвежда медна тел и полуфабрикати. Głogów е основният металургичен център на компанията и един от най-големите в Европа, като освен мед произвежда сребро, злато, олово и сярна киселина. В момента последното се явява изключително конкурентно предимство на фона на глобалния недостиг и високите цени на сярната киселина, заради спирането на износа от Персийския залив.
Най-впечатляващо е как се променя производството след края на комунизма. В началото на 90-те години KGHM добива около 400 хил. тона мед годишно. До началото на 2000-те производството достига почти 500 хил. тона, а в последните години глобалният добив на групата надхвърля 700 хил. тона меден еквивалент годишно благодарение на международните активи в Чили, Канада и САЩ.
Още по-интересна е историята със среброто. Полските медни руди съдържат значителни количества сребро като страничен продукт, а технологичната модернизация след 90-те позволява много по-висока степен на извличане. В началото на прехода производството е под 800 тона годишно, докато през 2025 г. KGHM вече добива 1347 тона сребро и днес оглавява класацията на най-големите сребърни мини в света (третата картинка). Почти целият местен добив на сребро в ЕС се дължи на KGHM.
Растежът след комунизма не идва само от по-високи цени на металите, а от мащабна технологична модернизация. KGHM инвестира в автоматизация, нови подземни технологии, модерни флотационни процеси и международна експанзия. Ключов момент е придобиването на канадската Quadra FNX през 2012 г. за близо 3 млрд. долара, което превръща компанията от регионален производител в глобален минен играч.
Днес KGHM е символ на нещо сравнително рядко за посткомунистическа индустрия: държавно наследен тежък индустриален актив, който не само оцелява след прехода, но се превръща в глобален лидер.
Сравнението с България е особено показателно. В края на социализма България също разполага със значителен минен и металургичен сектор, включително добив и преработка на мед и злато. През 90-те години обаче индустрията е оставена да деградира в условията на хаотичен преход, липса на инвестиции, тежка финансова криза и ниски цени на металите. Приватизацията идва късно – основно в края на десетилетието – а активите са разделени между различни компании и собственици.
В резултат България днес има успешни отделни предприятия и стабилен износ на медни продукти, но няма голяма вертикално интегрирана национална компания от мащаба на KGHM. Нито една българска минна или металургична група не развива значима международна експанзия, не придобива чуждестранни активи и не се превръща в глобален индустриален играч. Именно тук се вижда една от големите разлики между полския и българския преход. Полша успява да модернизира индустриалното си наследство и да го превърне в конкурентно предимство, докато България допуска разпадане на цели индустриални екосистеми.
Полската индустрия за търсене, проучване, добив и производство на мед и сребро се развива с бурни темпове, вкл. на гъсто населената територия на самата Полша. Двата метала са в основата на мечтаната електрификация и се разглеждат като стратегически актив за развитие на всякакви производства с голяма добавена стойност на ниво Европейски съюз. Същата индустрия в България бива гонена при всеки опит да търси нови или да разширява наличните находища, което я осъжда на бавна, но сигурна смърт.
Искаме да бъдем значим фактор в Европа, но явно нямаме желание. Поляците искат, могат и го правят. За съжаление това съвсем не се отнася само за рудодобива.“
Присъединете се към нашия Телеграм
