„Даниел Митов потъна – и в пряк, и в преносен смисъл. Някога той се представяше като радетел и видим представител на гражданското общество. Днес изглежда, че службата му в тандема Борисов – Пеевски, начело на министерство, от което очевидно не разбира особено, е разбъркала в съзнанието му дипломатическия опит с партийната цензура и новата му политическа коректност. Резултатът е днешната му фронтална атака срещу неправителствените организации – и то на едро.“
Това коментира в социалната мрежа Facebook анализаторът Илиян Василев. Ето какво още посочи той по повод последните публични изяви на Даниел Митов:
„От професионална гледна точка защитата му на т.нар. „Съвет за мир“ не заслужава особено внимание. Тя се разпада още на първия логичен въпрос – какво точно ще ратифицира България, след като американският Конгрес не е ратифицирал и няма намерение да ратифицира подобен документ? Какъв реален статут има този Устав извън рамките на частна инициатива на самовлюбен властелин? И по каква причина България трябва да целува ръка и да се поставя в унизителна позиция? Кой освен Пеевски, друг българин има интерес от този акт?
Казано просто – трудно е да си представим професионален дипломат, който сериозно да защитава подобен документ – нито като съдържание, нито като ангажименти, нито като анализ на рисковете. Тоест сред професионалните среди подкрепа няма, но виж сред партийните винаги може да се намери смисъл.
И това бе, което наистина ме изненада, беше демонстративното му натягане пред Пеевски – дори повече, отколкото пред Борисов – по темата за Петрохан. Започна с квалификацията „секта“ – и още там цялата му аргументация беше преднамерена. На какви данни се основава подобно твърдение? Какви точно „данни“ има предвид, след като нищо не е еднозначно и завършено? Докато няма мотив и обяснение на трудните въпроси – защото има крещящи несъответствия – нищо не е окончателно.
Родителите имали право да защитават убитите си деца – казва той. Добре, но кой му даде правото да ги обвинява или стигматизира при положение, че следствието не е приключило? Кое му точно качество – на партиен шеф или на родител? Всичко е преходно – за това никой не трябва да губи човешкото.
Разбирам логиката – в координатната система на Борисов – Пеевски всеки трябва да събира „червени точки“, особено по време на редене на листи. Още повече когато, по думите на самите родители, Пеевски е символът на „кочината“, която е убила децата им.
Има граници, които дори политическото оцеляване и кариеризъм не би трябвало да прескача.
А тоталната атака срещу неправителствените организации и срещу Антикорупционния фонд вече е просто дъно – дори под дъното. Трансформацията му по тази тема е направо гротескна. Дори няма да го коментирам. Работата на АКФ и на другите разследващи НПО е чутовен подвиг, който не дава мира на ГЕРБ и на Ново Начало. Разбирам, че той се е самоопределил като защитник на корупционери и автократи.
Добре е да знаем.
Да, всеки има нужда от работа и доходи. Но всичко има граници.
Когато партийното напълно надделее над човешкото, накрая оставаш и без партийно – и дискредитиран като човек.
Животът не е спринт на къси отсечки. А дълъг път, в който не трябва да губиш човешкото в себе си.
Жалко, много жалко.“
Присъединете се към нашия Телеграм
