В периода между 9 и 13 март 2026 г.цените на горивата в България започнаха да се покачват, след като международните пазари реагираха на напрежението в Близкия изток и поскъпването на суровия петрол. Още в началото на седмицата властите създадоха междуведомствена работна група, която да следи цените и да предложи мерки за ограничаване на ефекта върху икономиката и домакинствата. Анализите показват, че при ръст на петрола с около 10% цените на бензина и дизела също могат осезаемо да се повишат през март.
Експерти предупреждават, че поскъпването на горивата може да се пренесе и върху други сектори на икономиката. По-скъпият транспорт увеличава разходите за доставка и логистика, което създава риск от поскъпване на редица стоки, включително плодове и зеленчуци, които зависят от транспортните разходи и горивата. Така ценовият натиск може постепенно да се прехвърли върху потребителската кошница и да повиши инфлацията.
На брифинг в Министерския съвет в четвъртък служебният премиер Андрей Гюров обяви, че правителството подготвя директни финансови помощи за домакинствата, засегнати от по-високите цени на горивата. Помощта ще се изплаща директно по банковите сметки на гражданите и ще бъде насочена към хората с по-ниски доходи, като се обсъждат конкретни подоходни критерии. Очаква се мярката да струва около 30 млн. евро месечно и да бъде активирана още през март, ако цените продължат да растат.
Освен подкрепата за домакинствата се обсъждат и мерки за бизнеса. Сред тях са отлагане на планираното увеличение на ТОЛ таксите за транспортния сектор и по-строг контрол върху надценките на бензиностанциите чрез данни от Националната агенция за приходите, за да се избегне спекулативно увеличение на цените.
В петък парламентът също се включи в дебата, като възложи на правителството да предприеме спешни действия срещу ценовия шок при петрола и газа, включително създаване на специален фонд за подпомагане на домакинства и бизнес. Депутатите настояват пакетът от мерки да ограничи икономическите последствия от поскъпването на енергийните ресурси и да предотврати нова вълна на инфлация.
Протест. Снимка: КНСБ
В понеделник напрежението около ниското заплащане в държавно субсидираните сектори излезе на улицата, след като КНСБ организира серия от протести в страната. Още в началото на седмицата синдикатът обяви акции на служителите в „Български пощи“ и в градския транспорт в София, Варна и Русе с искане за минимум 5% увеличение на основните заплати със задна дата от 1 януари 2026 г.
На 9 март служители на „Български пощи“ спряха работа и излязоха пред пощенските станции в страната именно в деня, когато по график трябваше да започне раздаването на мартенските пенсии. По данни на КНСБ исканият ресурс за пощите е около 2,42 млн. евро, а протестиращите настояваха държавата да осигури обещаното увеличение, което други бюджетни звена вече са получили.
След това недоволството се прехвърли и към транспорта. Във вторник и сряда имаше протестни действия на работещи в градския транспорт, а в София на 11 март служителите на „Трамкар“ очакваха среща със служебния премиер, финансовия министър и кмета на столицата. Синдикатите предупредиха, че без допълнително субсидиране за 5-процентен ръст на възнагражденията са възможни и по-тежки стачни действия.
Развръзката дойде в четвъртък, 12 март, когато служебният финансов министър Георги Клисурски обяви, че Министерският съвет ще приеме решения, с които и организациите на държавна субсидия да получат 5% увеличение на заплатите. Мярката обхваща „БДЖ – Пътнически превози“, НКЖИ, „Български пощи“ и системите на градския транспорт във всички общини, а общият ресурс е около 31,3 млн. евро.
Така седмицата завърши с частично успокоение, но не и с окончателно затваряне на темата. От КНСБ предупредиха, че ако обещаните средства не бъдат реално осигурени в удължителния бюджет, нови протести остават възможни. С други думи, решението за 5-процентното увеличение засега тушира напрежението, но синдикатите вече дават знак, че ще следят дали обещанието ще се превърне в реални пари по ведомостите.
Борислав Сарафов. Снимка: Архив
През изминалата седмица темата за ръководството на прокуратурата отново предизвика обществено напрежение, след като граждански организации и представители на неправителствения сектор организираха протестни акции срещу изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Недоволството беше насочено срещу продължаващото му управление на прокуратурата и срещу начина, по който се вземат кадровите решения в съдебната система.
В вторник пред сградата на Съдебната палата в София се събраха протестиращи с искане за оставката на Сарафов и за по-бързо провеждане на процедура за избор на нов главен прокурор. Демонстрантите заявиха, че продължителното временно управление на прокуратурата създава съмнения за липса на реална реформа и настояха за по-голяма прозрачност в работата на институциите.
На следващия ден протестите продължиха, като се проведоха паралелно със заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Недоволните настояха кадровият орган да предприеме конкретни действия относно статута на Сарафов и да гарантира, че процедурите в прокуратурата ще бъдат в съответствие със законовите изисквания.
В рамките на заседанието Прокурорската колегия на ВСС обсъди ситуацията около ръководството на държавното обвинение и прие решение, свързано с продължаването на мандата на Сарафов като временно изпълняващ функциите главен прокурор до провеждане на процедура за избор на титуляр. Решението предизвика допълнителни реакции сред протестиращите.
Случилото се през седмицата показва, че въпросът за управлението на прокуратурата остава един от най-напрегнатите в съдебната система. Гражданските организации вече обявиха, че ще продължат да следят решенията на ВСС и при необходимост ще организират нови протести, ако според тях не се предприемат реални стъпки към реформа в прокуратурата.
Разследване на убийството в хижа „Петрохан“. Снимка: Кадър от видео на „БНТ“
В сряда прокуратурата даде нова информация по случая „Петрохан – Околчица“, като обяви, че събраните до момента доказателства не променят извода за липса на външна намеса. На брифинга беше съобщено и че двете досъдебни производства са обединени в едно под ръководството на Окръжна прокуратура – София, за да се изясни по-пълно връзката между смъртта на тримата мъже в хижа „Петрохан“ и на тримата, открити в кемпер край връх Околчица.
Последвалата реакция не закъсня. Близките на загиналите обявиха, че и месец след трагедията продължават да чакат достъп до ключова информация по разследването, а според публикации по темата недоволството им е насочено и срещу отказа на разследващите да отговарят на въпроси и срещу ограничената публичност около експертизите. Именно това напрежение превърна сряда в нов повратен момент по случая и подготви почвата за гражданска реакция в края на седмицата.
В петък роднини, близки и граждани излязоха на протест пред Съдебната палата в София с искане да се разкрие истината за случаите „Петрохан“ и „Околчица“. Организатор на демонстрацията беше Ралица Асенова, майка на 22-годишния Николай Златков, а основните искания бяха за прозрачност, достъп до материалите по делото и яснота около хода на разследването. Така седмицата завърши не с успокоение, а с още по-силен обществен натиск върху прокуратурата да даде конкретни отговори.
Увеличение на пенсиите. Снимка: Искра.бг
В четвъртък правителството обяви, че пенсионерите в България ще получат великденска добавка към пенсиите си. Решението беше взето на заседание на Министерския съвет като част от социалните мерки в подкрепа на възрастните хора преди предстоящите празници.
По 50 евро допълнително ще получат пенсионерите, чиято пенсия или сборът от всички получавани пенсии заедно с добавките и компенсациите е до 390,63 евро включително. Това е размерът на линията на бедност за 2026 година. По 20 евро ще получат пенсионерите, чиято пенсия или общият сбор от пенсиите им, заедно с добавките и компенсациите, е от 390,64 евро до 620,20 евро включително. Това е сумата до размера на минималната работна заплата за настоящата година.
Помощта ще бъде изплатена заедно с априлските пенсии, като тя ще бъде насочена основно към пенсионерите с по-ниски доходи. Целта на мярката е да подпомогне най-уязвимите домакинства в условията на повишени разходи за храни, енергия и услуги.
От правителството посочиха, че средствата ще бъдат осигурени от държавния бюджет и ще бъдат изплатени автоматично чрез системата на Националния осигурителен институт. Така пенсионерите няма да е необходимо да подават заявления, за да получат великденската добавка.
Медицински хеликоптер. Снимка: МЗ
Забавянето на базите за медицинските хеликоптери поставя под сериозен риск проекта за въздушна спешна помощ в България. В петък здравният министър доц. Михаил Околийски призна, че има сериозно изоставане в изграждането на инфраструктурата, а това може да застраши цялата система HEMS, която трябва да осигури бърза реакция при тежки инциденти и спешни случаи. По плана страната трябва да разполага с общо осем медицински хеликоптера и шест постоянни оперативни бази, но напредъкът по част от обектите изостава чувствително.
Най-сериозният проблем е, че закъснението вече застрашава и европейското финансиране. Според данните, огласени от Министерството на здравеопазването, съществува риск България да загуби над 80 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост за хеликоптерите, ако базите не бъдат завършени в срок. Заради това държавата обмисля базите да бъдат извадени от ПВУ и да се довършват с национално финансиране, за да се спаси поне доставката на машините и основната част от проекта.
Към момента вече има работещи бази в София и Сливен, но за останалите обекти има административни и процедурни спънки, включително забавени поръчки, проблеми с имоти и устройствено планиране. Така вместо бързо разгръщане на национална система за въздушна спешна помощ, проектът влиза в критична фаза, в която всяко ново отлагане може да струва не само милиони, но и ценни минути при спасяването на човешки живот.
