От 1997 г. насам паричната ни политика е като кораб, закотвен в безопасно пристанище. Но котвата е и символ, че бурите, които ни доведоха тук, все още имат сила. Слаби институции, корупция, непредсказуеми правила. Те са истинските вълни, които трябва да укротим.
Това, че вече 28 години сме в този режим е тест дали можем да изградим държава, в която доверието е по-силно от страха, а стабилността от удобството.
Не можем да говорим за свобода, ако се страхуваме да носим отговорност. Не можем да говорим за сила, ако избягваме изпитанията. Не можем да говорим за бъдеще, ако миналото още диктува границите на нашите възможности.
Промяната изисква не само икономически план, а и морален ремонт: институции, които работят, закони, които не се променят според вятъра, и политици, които носят отговорност.
Историята показва, че нациите, които прекалено дълго остават във фиксиран икономически режим, в крайна сметка плащат цената. Не защото котвата не държи, а защото забравят как се управлява в открито море.
Паричната политика е огледало и днес то ни пита: готови ли сме да се видим такива, каквито сме?
Присъединете се към нашия Телеграм
