Въпреки значителния ръст на фотоволтаичните централи в България, страната продължава да произвежда основната част от електроенергията си чрез атомната енергия и въглищата. Това показва годишният доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2024 г., изпратен до Европейската комисия.
Според официалните данни, 44% от електроенергията в страната се произвежда от АЕЦ „Козлодуй“, а 23% идват от въглищни ТЕЦ-ове. Въпреки бума на фотоволтаици, делът на соларната енергия е само 17%. В добавка, водноелектрическите централи (ВЕЦ) допринасят с едва 5% заради сушавите години и ограниченото използване на водните ресурси. Така общият дял на „зелената“ енергия достига 22%, с едва 1% разлика спрямо въглищната.
Соларният растеж – факт, но недостатъчен
През 2024 г. фотоволтаичните мощности са нараснали до 1713 мегавата, в сравнение с 1120 мегавата година по-рано – увеличение от 57%. Производството на ток от въглища обаче е спаднало с 46%, което означава, че енергийната картина започва да се променя.
Общото производство на ток през 2024 г. е било 30,28 милиона мегаватчаса, което е с 6,8% по-малко в сравнение с предходната година. В същото време, потреблението се е увеличило леко – с около 100 000 мегаватчаса.
Броят на битовите потребители също расте – за една година се е увеличил с 40 000 домакинства, достигайки 4 760 500 през 2024 г.
Бавен напредък в съхранението и децентрализацията на енергията
Докладът на КЕВР отчита за първи път и данни за системите за съхранение на електроенергия. През 2024 г. те са били символични – само 6544 мегаватчаса, но се очаква ръст през 2025 г., а през 2026 г. – сериозно увеличение, след като бъдат въведени в експлоатация батериите, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост.
Появяват се и т.нар. просюмъри – потребители, които едновременно консумират и произвеждат електроенергия. По данни на регулатора, те са 3489, като от тях 564 са битови клиенти с инсталирани фотоволтаични системи. Тези системи са произвели 205 400 мегаватчаса ток, използван основно за собствени нужди.
Газификацията изостава – „поправката Сашо Дончев“ в парламента
Паралелно с електроенергията, газификацията на страната остава слаба. През 2024 г. 154 000 домакинства са ползвали газ за отопление, готвене и топла вода, което е увеличение с 4444 спрямо предходната година.
Въпреки че страната е разделена между 20 лицензирани газоразпределителни дружества, напредъкът е бавен – за 5 години домакинствата на газ са се увеличили с едва 29 348.
С най-голям дял на пазара остава „Овергаз мрежи“на Сашо Дончев – с 60% от клиентите. Следват „Аресгаз“ с 17%, „Ситигаз България“ със 7%, „Севлиевогаз“ и „Балкангаз“ с по 4%.
Именно поради слабия темп на развитие, депутатите Делян Добрев (ГЕРБ – СДС) и Станислав Атанасов („Ново начало – ДПС“) предлагат промени в Закона за енергетиката. Според предложението, ако дадено дружество не изгради газова мрежа в определена зона от лиценза си в рамките на 5 години, тази зона ще се изважда и за нея ще се обявява нов търг.
Предложената поправка вече получи неофициалното прозвище „поправката Сашо Дончев“ и цели да привлече нови инвеститори, които да ускорят газификацията на слабо обхванатите райони.
Изводи: енергийният преход е започнал, но България остава зависима от старите източници
Въпреки растежа на възобновяемите източници, атомната енергия и въглищата остават гръбнакът на българската електроенергетика. Данните показват положителни тенденции – увеличено соларно производство, нови просюмъри, навлизане на системи за съхранение – но все още има сериозни предизвикателства пред устойчивия енергиен преход.
Присъединете се към нашия Телеграм
