Нашият стенен календар е закачен на голяма коркова табла в кухнята, пише „The Guardian“. Гигантски – почти метър дълъг, с цветове като парма виолет, коралово розово и маслено жълто. Подреден месец по месец, ред по ред. Изглежда като произведение на изкуството… или като психиатрична диагноза на семейната ни динамика.
Купих го след като приятелка, която държи своя до входната врата с Blu-Tack, ми каза полунашега:
„Това е единственото нещо, което ме спасява от развод.“
Хаосът, изписан с флумастер
Когато записвам поредното училищно събитие или разпределям вечерите между работа, физическо и арт клуб, имам чувството, че изваждам мозъка си и го размазвам по хартията. Привидно, за да го освободя, но в действителност – за да го запълня още повече.
Нашият код е личен и странен: О и М показват кой работи от дома; AS за „след училище“, ASC за клубове; din – вечеря, bday – рожден ден, дълги черни линии за ваканции. Чела съм за хора, които отбелязват овулация (O) и менструации с червени кръстове – „за да знае семейството кога да не влиза в спалнята“.
Понякога, докато дъвча Weetabix и гледам този kaleidoscope от задачи, си мисля:
Колко начини можем да измислим, за да се претоварим с ангажименти?
Календарът като спасение и капан
Модерните стенни календари вече са навсякъде. Etsy предлага над 200 разновидности, а популярността им расте. Защо? Защото да виждаш времето си – разпънато, запълнено и украсено – е новата форма на контрол.
Мишел Ферон, майка на три деца с ADHD, основава марката Good Tuesday по време на пандемията. „Календарът ми носи спокойствие сред дигиталното претоварване“, казва тя. Планирането като форма на стабилност.
Но тук идва парадоксът: колкото повече планираш, толкова по-малко пространство остава. Д-р Марта Коладо, психолог и автор, предупреждава:
„Хиперпродуктивността не е здравословна – особено за децата. Трябва да пазим малките моменти.“
Дните са дълги, но годините летят
Трудно е да прецениш кое е по-натоварващо – претъпкан календар или празен вторник следобед. Празното също крещи: защо не си по-продуктивен?
Това не е просто въпрос на организация. Това е борба с култура, в която продуктивността се издига над всичко друго. Както казва Сара Джафе, автор на „Работата няма да те обича в замяна“:
„Насърчаваме идеята, че всяка част от живота трябва да бъде управлявана и планирана.“
Планирането е привилегия. Не всеки има възможност да организира времето си с лепящи се бележки. Куриерите, фрийлансърите, хората със смесени смени – техният живот не се вписва в цветните решетки.
Непланирането като акт на съпротива
Коладо въвежда умишлено „планиране на непланираното“. Всеки месец – един уикенд е блокиран с тиксо: никакви планове, никакви ангажименти. „Казваме, че имаме планове – и това е вярно. Планове да не правим нищо.“
Може би това е новият лукс – празното време. То не се мери с цветове, не се вписва в Google Calendar. То просто е.
И в него можем да си спомним защо изобщо започнахме да планираме.
Когато сутрин погледна календара над масата, понякога не виждам задачи. Виждам избор. Наш избор. За работа, семейство, приятелства, дори за празнота.
И си припомням най-старата истина на родителството: дните са дълги, но годините летят.
Присъединете се към нашия Телеграм
