На 5 юли православната църква почита паметта на Св. преподобни Атанасий Атонски – един от най-значимите монаси на Православния изток и основател на Великата лавра на Света гора Атон през X век. Денят е познат сред народа като Летен Атанасовден и е наситен с дълбоки религиозни и обредни смисли. Неофициално това е и „половината на лятото“, свързана с жътвата, плодородието и надеждата за благодатен край на сезона.
На тази дата празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таско, Трайко, Траян, Траяна, както и Живко, Живка, Живан и Живана. Според народното вярване Св. Атанас се появява облечен в кожух, за да „гони лятото“ и да подсказва, че идва време за усилен труд и жътва. Символиката е силна – макар да е сърцето на юли, народната традиция вече гледа напред към есенната златна благодат.
Особено място в този ден заемат селските и земеделски ритуали. В Родопите например се приготвя ритуално ястие с черна кокошка – обред, известен като „кокоша църква“. Жените раздават курбани и пресни хлябове с вярата, че така ще умилостивят природните сили и ще осигурят дъжд и плодородие. В Източна България продължава и практиката на древните магически обреди „Пеперуда“ и „Герман“, насочени към омилостивяване на дъждовните духове.
Освен религиозен и народен празник, 5 юли има и държавна тежест. Това е и професионалният празник на служителите от Министерството на вътрешните работи. На тази дата през 1879 г. княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на българската полиция. След дълга пауза традицията е възстановена през 1992 г., като денят се използва за отдаване на почит към всички, които работят в системата за сигурност и обществен ред.
Летният Атанасовден не е просто имен ден – той е многопластов културен код: почит към светец, благодарност към земята, страх от сушата и респект към държавността. В този ден се преплитат църква, обред, история и идентичност.
Честит празник на всички именници! Нека носят със себе си силата на лятото и мъдростта на традицията.
Присъединете се към нашия Телеграм
Инвеститорите се връщат към златото: страх и инфлация диктуват портфейлите
