Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува за обществено обсъждане проект за промени в Наредба №10 от 2011 г. и Наредба №2 от 2019 г. Целта е въвеждане на по-ясни правила, повече прозрачност и по-добър контрол при доставката и заплащането на лекарствени продукти, включително такива, които са неразрешени за употреба или се прилагат извън показанията им.
Според министерството механизмите за контрол са ключови за осигуряване на достъп до лечение, особено при деца, за които липсват алтернативи и терапиите се финансират с публични средства. Анализът на разходите показва значителен ръст на средствата, което налага по-ефективно управление.
Една от основните промени предвижда при доставка на лекарствен продукт на цена, по-висока от най-ниската заплатена през предходната година, да се изисква декларация от производителя или негов представител, че увеличението се дължи на обективни фактори като производствени или други разходи.
Проектът въвежда и по-ясни правила за избор на търговец на едро от лечебните заведения. Те ще трябва да отправят покана към най-малко трима доставчици, като основният критерий ще бъде най-ниската цена. Запазва се възможността да се вземат предвид и фактори като качество, безопасност и медицинска целесъобразност.
С измененията в Наредба №2 се разширява информацията, която се поддържа в информационната база данни на НЗОК. Това ще позволи по-добра проследимост на разходите, включително по отношение на конкретните продукти, доставчиците и заплатените цени.
Изрично се регламентира и сключването на договори между НЗОК и лечебните заведения, както и условията за контрол върху предписването, прилагането и отчитането на лекарствените продукти.
До предложенията се стига след анализ на данни, събрани от седем държавни лечебни заведения чрез регионалните здравни инспекции (РЗИ). Установени са значителни разминавания в цените на едни и същи продукти, закупувани от различни болници, както и неконсистентност в отчетените количества.
Министерството е изискало допълнителна информация от НЗОК и лечебните заведения, включително фактури за извършените плащания. Анализът показва нерационални отклонения, които затрудняват проследимостта и създават предпоставки за неефективно разходване на публичен ресурс.
Присъединете се към нашия Телеграм
България пада до 71-во място по свобода на медиите в новия индекс на RSF
