Днес се навършва точно една година от първия голям протест в парк „Росенец“ до летните сараи на Ахмед Доган. Протест, прераснал в масово гражданско недоволство в различни градове на страната. Недоволство, довело до промяна на политическата конюнктура в България и то в положителна посока.
В основата на големия протест на 11 юли 2020 година в парк „Росенец“ бяха Организация за закрила на българските граждани /ОЗБГ/ и общинският съветник Константин Бачийски. Именно те се борят за каузата пътят до летните сараи на Ахмед Доган да остане публична собственост от първия ден и до днес. Благодарение на техните усилия и други политици „се заеха“ с казуса и се отприщи масовото народно недоволство. Още преди няколко години от ОЗБГ започнаха битка и за плажа до сараите на Доган.
Историята
За „частния“ плаж до летните сараи на Доган в парк „Росенец“ за първи път беше информирана обществеността от ОЗБГ още през август 2016 година. Тогава представители на организацията, заедно с граждани, посещават мястото след получено оплакване, че мъж с джет е бил изгонен от охранители директно от водата. Аргументът бил, че този плаж е частен и не може да се посещава от обикновените хора.
Така от ОЗБГ отиват, слагат хавлии на пясъка и какво следва – към тях се запътва възрастен мъж, който им казва, че трябва да си тръгват, защото плажът е частен. Разбира се, хората не се подчиняват, защото за тези му твърдения той не предоставя никакви доказателства. След 20-30 минути при тях отиват други двама мъже. Те казват, че са от служба, но не се легитимират, нито посочват коя е тя. Те също не представят документи, че плажът е частен, въпреки че гражданите искат това и от тях.
Заснет е и клип, на който се чува как един от охранителите казва, че ще стане лошо, ако дойде шефът им и, че плажът бил държавен, ама… Шеф не отива, но фактите са си факти. Общественият плаж явно вече не е обществен.
Близо четири години по-късно – на 28 април 2020 година, по време на редовна сесия на Общинския съвет в Бургас е внесена, от кмета Димитър Николов, скандална извънредна докладна записка. В нея се предвижда пътят до летните сараи на Доган да премине в частни ръце. Прави се успешен опит да бъдат заблудени общинските съветници, че приемането на докладната е крайно наложително, за да бъде получено финансиране от ПУДООС за изграждане на канализация на Ченгене скеле.
На случващото се бурно се противопостави единствено Константин Бачийски. Още тогава, в залата, той разкри връзките на Доган с фирмите, на които ще бъде предоставен пътят. Но гласът му не беше чут и след две гласувания, между които беше дадена почивка за „разяснения на фактите на съветниците“, решението беше взето. Така се започна сага, която продължава и до днес и която се води в съда, защото все още не е ясно дали този път ще остане публична общинска собственост, или ще премине в частни ръце.
След бурна обществена реакция и протести през юли 2020 година решението от април беше отменено в частта си за даването на пътя в частни ръце. Но дори и тогава управляващите в Бургас приеха докладната по начин, който позволява да се водят съдебни битки по този въпрос, които все още са с неясен край.
Протестът на 11 юли 2020 година
Големият протест на 11 юли 2020 година беше обявен като масово плажуване на плажа до летните сараи на Доган. По това време пътят беше заграден с бариера и очаквано гражданите не бяха допускани да преминат.
Преди демонстрацията бариерата беше премахната, но на мястото имаше плътен полицейски кордон, който им пречеше да продължат по пътя си.
Предната вечер автобус, пълен с млади мъже, пристигна в парк „Росенец“. Те обявиха, че били там на почивка. Естествено, целта беше съвсем различна – провокация към мирно протестиращите български граждани, искащи да защитят кътчето родна земя, завзето по незаконен начин и обявено за „частна“ собственост.
Стигна се до сериозно напрежение и арести като кметът Димитър Николов обвини във Facebook полицията, че не допуска гражданите до парк „Росенец“, което била причината да се покачи градусът на напрежението. Но тогавашният директор на ОДМВР-Бургас комисар Радослав Сотиров беше категоричен, че той отговоря за случващото се и охраната на демонстрацията ще премине по начина, по който първоначално е било планирано.
Самият Николов отиде до парк „Росенец“ и даде интервюта пред медиите, по време на които беше заглушаван от бурните скандирания и освирквания на стотиците протестиращи граждани.
Казусът понастоящем
Година след големия протест на „Росенец“, както вече писахме, казусът остава висящ. Интересно е да се отбележи, че на 27 юни тази година ОЗБГ организира почистване на плажа, защото на мястото имаше трева, за която има сериозни съмнения, че е изкуствено засадена. Целта е да се твърди по време на делата, че това е нива, а не плажна ивица.
Тогава пред Искра.бг Бачийски разкри, че все още в България няма институция, която да докаже, че става въпрос за плаж.
„До този момент в цяла България не може да се намери институция, която да докаже, че това е плаж. Част от вещите лица тук се бяха отзовали. Съдът се беше обърнал към Минно-геоложкия университет. Оказа се, че в целия Минно-геоложки университет няма възможност един геолог да направи замерване дали това е плаж, или не е плаж. След това съдът се обръща към Софийския университет и той се оказа, че не може. Най-интересното е, че във ВИАЗ също отказват да предоставят специалист. Няма геолог, който да може да каже дали този пясък е пясък. Вещото лице, което не е геолог, е казало, че тук няма пясък“, каза той.
Бачийски все пак е оптимист, че в България ще се намери геолог, който да успее да докаже, че това е плаж. Но проблемът не е само този. Въпросът е и как действа Община Бургас по време на делата, които се водят в момента. Според Бачийски тя се държи така все едно иска умишлено да ги загуби.
На последното заседание на 28 юни Община Бургас отново не използва правото си да поиска инцидентен контрол за нищожност на решението от 28 април 2020 година. И това се случва, въпреки че Общинският съвет прие докладна записка на Бачийски по въпроса. Ако Община Бургас направи това и съдът реши, че скандалното решение е нищожно, всички дела ще приключат и казусът ще бъде решен веднъж завинаги по успешен начин. Но тук възниква големият въпрос чии интереси реално защитава Община Бургас – на обществото или нечии други?!
