11 септември: Какво е да изгубиш родител по време на атентата?

0
49
Атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Снимка: Library of Congress
Атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Снимка: Library of Congress

Статистиката показва, че жертвите на атентата на 11 септември 2001 година, са около 3 хиляди души. Това са хора, които са изгубили живота си под руините. 35-годишният Майкъл Файбър е загубил баща си, който е изпълнявал служебните си задължения в този ден. Той коментира пред „NOVA“:

Аз съм синът на пожарникаря Алън Файбър. Той имаше добър живот. Гледам портрета му и се надявам да е горд с мен. Беше вторник сутрин. Аз бях на 15 години. Беше прекрасен ден – слънчев, без облак в небето. Баща ми работеше. Бях в гимназията и чухме слух за малък самолет, който може би е ударил сградата World Trade Center. Никой не обърна особено внимание. След това учители спряха да преподават, ученици започнаха да се прибират у дома. Един приятел се обади и ме пита искам ли да играем футбол. И аз се съгласих. Изобщо не съм си представял, че ще получа телефонно обаждане след 2-3 часа с някаква нереална пожарникарска история за това какво е направил баща ми.”

411 са служителите на спасителните служби, които се отзовават на сигнали и загиват, докато се опитват да спасят други хора. Следват години, в които Майкъл, сестра му и майка му изграждат наново живота си. Той споделя, че е бил 15-годишен, когато е загубил баща си. По думите му е било трудно без подкрепата на родителя му. За Майкъл баща му е истински герой и допълва:

Тези пожарникари са знаели каква е опасността, те са знаели какво правят. По принцип знаят, че всеки ден е риск, руска ролетка, но ето това е бил денят на куршума. Понякога си мисля, ако баща ми беше все още жив, ако този ден му беше почивен и си беше останал у дома.”

Майкъл и сестра му се включват във фондация „Децата на вторник“. Вече 20 години се събират, за да почитат паметта на майките и бащите си. По думите му времето е притъпило чувството за несправедливост и яркостта на образите около руините. За тези 20 години на празнота от загубата вече се е запълнила с чувството, че всички те са потомци на герои. Той е горд, че името на баща му е написано на мемориалната плоча до небостъргач, издигащ се на мястото на рухналите кули.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments