Златна треска покрай Амазонка: незаконно миньорство заплашва последното голямо изолирано племе на Бразилия

0
259
Племето яномами
Снимка: Wikimedia Commons

Незаконните миньорски дейности в бразилския резерват на племето на яномами, намиращ се в сърцето на тропическата гора на Амазонка, бележат значителен ръст през последните пет години, сочи анализ на ексклузивни сателитни изображения, проведен от “Reuters”.

Яномами е най-голямото южноамериканско племе, което все още е сравнително изолирано от външния свят. Над 26 700 души живеят в защитения с размерите на Португалия резерват, намиращ се в близост до венецуелската граница. Същевременно обаче земята на девствената гора, която населяват в продължение на векове, съдържа ценни минерали, сред които и злато.

Треската за злато в региона привлича все повече незаконни златотърсачи през последните няколко десетилетия, които унищожават гората, натравят реките и прехвърлят смъртоносни болести на местните племена. Членове на яномамите и официалните власти изчисляват, че към момента има над 20 000 незаконни миньори, опериращи в резервата. Те твърдят, че броят им се е увеличил след избирането на крайнодесния президент Жаир Болсонаро през 2018, който се зарече да развие икономически региона на Амазонка и да оползотвори залежите на ценни изкопаеми.

Кабинетът на Болсонаро не отговори на молбата за коментар. Анализ на сателитни изображения на резервата на племето сочи за ръст от 20 пъти в незаконната миньорска дейност през последните пет години, което се случва основно около реките Урарикера и Мукаджай. Взети заедно миньорските активности окупират площ от общо 8 квадратни километра – еквивалент на 1 000 футболни игрища.

“Reuters” си партнира с неправителствената организация “Earthrise Media” за извършването на анализа на изображенията, целящ да установи размера на миньорската експанзия.

Макар и миньорството да е все още със сравнително малки мащаби, то е разрушително за екоравновесието в региона. Дървета биват изсечени а хабитати разрушени, като живакът, използван за отделянето на златото от глината, изтича в реките, натравяйки водите и навлизайки в местната хранителна верига чрез водните обитатели. Изследване, публикувано през 2018 в Международния журнал за екологични изследвания и обществено здраве, сочи че в някои  яномамски селища 92% от жителите страдат от живачно натравяне, което е опасно за органите и за развитието на детските организми.

Миньорите също така пренасят и болести. През 1970, когато военните сили на Бразилия проправят с булдозери път за магистрала през тропическата гора, северно от реката Амазонка, две яномамски общности бяха напълно унищожени от епидемии от грип и дребна шарка. Златната треска от началото 80-те години доведе на свой до разпространението на малария и въоръжени сблъсъци.

Вече и пандемията от коронавирус застрашава племето на яномамите. Към момента сред тях има над 160 потвърдени случая на COVID-19 и пет смъртни случаи, сочат данни на мрежа от изследователи, антропологисти и лекари.

“Основният път на разпространение на смъртоносния вирус сред общността ни са незаконните миньори”, коментира Дарио Яуариома, вицепрезидент асоциацията “Hutukara Yanomami”.

“Те са многобройни, пристигат с хеликоптери, самолети и лодки, като няма как да знаем дали са заразени с вируса или не”, споделя той в телефонно интервю.

Вирусът е особено опасен за местни племена като яномамите, които споделят жилищните си пространства, като често до 300 души живеят под един покрив. Споделянето на всичко от храна до прибори и хамаци – част от колективния им начин на живот, прави спазването на социална дистанция невъзможно.

Яуариома споделя, че правителствената агенция за местните племена “Funai” не е посещавала резервата откакто пандемията е засегнала племето. Агенцията не отговори на молбата за коментар. Бразилската армия се опита да предотврати навлизането на миньори, споделя още Яуариома, но миньорите се завръщат веднага след напускането на армията.

Злато за Индия

Златото се превръща в значително перо на бразилския експорт на най-северната провинция Рорайма, за което сочат правителствени данни. Същевременно обаче в района няма регистрирани законни миньорски дейности. Почти целият добив на злато се извършва върху земя на местните жители, както и на територии на яномамите, поради което извличането му е незаконно, става ясно от източник на правителствената миньорска агенция.

Голяма част от него се изнася за Индия. Официалните статистики сочат, че 486 килограма са изнесени от Ройрама за Индия през 2019, като за сравнение през 2018 износът е бил едва 38 килограма. Незаконните златотърсачи, наричани от местните “гаримпейрос”, са насърчени от издигането на Болсонаро, който обяви, че възнамерява да легализира миньорството в дивата природа. Той обяви още, че резерватът на яномамите, който се разпростира на площ от 9,6 милиона хектара (24 милиона акра) е два пъти по-голям от Швейцария и е прекалено голям за местната популация.

“Президентът Болсонаро подкрепя миньорските дейности в земите на местните племена и след като обяви, че “гаримпейросите” трябва да бъдат легализирани, броят им драстично започна да нараства, което продължава и до сега”, коментира Яуариома.

Сателитни изображения са от периода между 2017 и 2019 година и изобразяват районите на миньорските дейности със светло сини и тюркоазени цветове, като броят им е нараснал от около 10 до 207 за периода 2015-2016 година. Площта, върху която се разпростират миньорите, е нараснала 32 пъти за същия период. Водата е ключова за миньорския процес, тъй като се използва за отсяването на златните прашинки, поради което миньорите са концентрирани около реките в резервата, които на свой ред се вливат в реката Амазонка.

“Миньироте и COVID навън”

Съгласно бразилското законодателство миньорството на територията на резервата е забранено. Въпреки това от Грийнпийс докладваха тази седмица за сателитни изображения сочещи, че 72% от миньорските активности се извършват именно в защитени екологични зони. Яномамите, чиито резерват бе официално гласуван през 1992 година след 20-годишна битка за правото на собствен върху земята, умоляват правителството от началото на пандемията от коронавирус да отстрани миньорите. Племето инициира петиция “Миньорите и COVID навън” с цел да привлече общественото внимание към призивите си.

Може би в крайна сметка ще получат помощта, за която се молят. Федерален съд на Бразилия нареди на 17 юни “Funai” да отвори три защитни поста около резервата на яномамите с цел да се ограничи разпространението на заразата от новия коронавирус и да се спре незаконното миньорство. Един от тези постове е особено важен, тъй като е предназначен за следене на група яномами, с които все още не е установен контакт. Резерватът се нуждае от много по-стриктен контрол, а на нашествениците следва да бъде търсена отговорност, за да могат яномамите да оцелеят, смята активистката организация за защита на местните племена “Survival International”.

“Яномамите са особено уязвими в момента, но въпреки това остават устойчив народ”, коментира Фиона Уотсън, главен юрист към “Survival International”, занимаваща се вече три десетилетия с местните племена.

“Те никога нямат възможността да се насладят на мирното си съществуване. Винаги има някои, които се опитва да нахлуе на земите им”.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments