Продължаващите боеве в столицата на Судан сега сериозно засягат доставките на храна, както и прекъсват достъпа до вода и електричество, според жители на Хартум, които говориха с „BBC“. Нисрин Ал Саим коментира:
„Имаме достатъчно храна само за два дни.“
Саим добави, че тя и семейството ѝ сега намаляват количеството храна, която консумират, с надеждата, че запасите им ще стигнат за по-дълго време. Прекъсванията на водоснабдяването и електричеството засегнаха много судански домове, откакто на 15 април започнаха сблъсъците между паравоенната група на Силите за бърза подкрепа (RSF) и суданската армия.
Двете страни си поделяха властта с началника на армията генерал Абдел Фатах ал Бурхан като де факто лидер и ръководителя на RSF Мохамед Хамдан Дагало като негов заместник, но оттогава те започнаха да се бият помежду си. Повече от 270 души са загинали в сблъсъците, според изявление на посолството на САЩ в Хартум.
Магазините затварят
В Бахри, северен Хартум, очевидци споделиха пред „BBC“, че главната водна помпена станция е била ударена. Хинд, местен жител, потвърди, че честите прекъсвания на водата са принудили нея и семейството ѝ да разчитат единствено на запасите си от абри – напитка на основата на царевица, която обикновено се консумира по време на Рамадан – за да утолят жаждата си. Хинд добави, че всички магазини в нейния квартал са затворени с изключение на някои пекарни и дори в тях е останало малко брашно.
Няколко дни преди началото на боевете армията предупреди цивилните да се запасят с храна след разполагането на персонала на RSF в различни точки на столицата. Но Хеба, друг жител на Хартум, изтъкна пред „BBC“, че само няколко семейства са приели съвета сериозно, тъй като никой не е предполагал, че ситуацията ще ескалира до висша степен. Хеба изрази следното мнение:
„Не искахме да излизаме в жегата, тъй като вече се бяхме запасили с храна за Рамадан.“
Помощта от ООН е спряна
Кварталът на Хеба обаче получава електричество само за два часа на ден, което означава, че храната, която някои семейства са съхранявали, може да се развали. Не е ясно колко дълго ще трябва да издържат доставките, като се има предвид, че няма ясен край на сблъсъците.
Досега бяха обявени две примирия, но и двете се сринаха, тъй като битката между враждуващите фракции продължи. Очевидци съобщават, че в кварталите на Хартум, където боевете са се успокоили достатъчно, за да отворят отново хранителните магазини, има опашки и продукти като бутилирана вода са оскъдни. Други жителите все още се страхуват дори да напуснат входната си врата. Някои от тях също така съобщиха, че някои собственици на магазини в квартал Рияд, северно от столицата, са увеличили цените си, като понякога таксуват до два пъти обичайната сума за яйца, месо и напитки. Шакир, жител на Хартум, коментира:
„Някои от тях удвоиха цените си, което е ужасно, докато други дават малко храна безплатно, за да помогнат на хората в нужда.“
Той заключи: „Хората стават много ядосани за това.“
Шакир сподели, че е чул подобен доклад за повишаване на цените в други квартали на Хартум като Азхари, Кафури и Бахри. Той добави:
„Всички се надяваме този конфликт да приключи скоро, но запасите са на изчерпване и семействата трябва да намалят ежедневната си консумация, ако искат да оцелеят.“
Допълнително усложнявайки нещата, Световната продоволствена програма на ООН (WFP) обяви спирането на предоставянето на помощ за Судан на 16 април след смъртта на трима от нейния персонал в района на Дарфур. По-рано тази година ООН заяви, че две трети от суданците (около 15,8 милиона души) вече са се нуждаели от хуманитарна помощ през 2023 г., ситуация, която се влоши след спирането на международната помощ от страните донори след военния преврат през 2021 г., който свали цивилния премиер Абдала Хамдок.
Абла Карар, говорител на политическата коалиция, известна като Сили за свобода и промяна, изрази съжалението си за решението на ООН да спре помощта в светлината на това, което тя нарече „критична ситуация“. В свое изявление тя сподели:
„Судан вече изпитва големи икономически трудности и следователно запасите от храна в домовете, независимо колко големи са те, няма да бъдат достатъчни.“
Карар също подчерта необходимостта от примирие, преди страната да изпадне в „дълбока хуманитарна криза“.
