В историята на България са известни множество разкази за храброст, борба за свобода и несгоди по време на османското владичество. Сред тези истории се издига впечатляващият образ на Сирма Войвода – жена-хайдутка, която със смелост и непокорство защитава своя народ и земя. Нейната история е ярък пример за женската сила и воля в период, когато обществените норми строго ограничаваха ролята на жената в борбата и обществения живот.
Сирма Кръстева е родена през 1776 година в семейството на Стрезо Дичов, известен резбар и живописец, и неговата съпруга Ангелина. Името Сирма, означаващо „магия“ на гръцки, е символично за нейния живот и дела, които сякаш са обвити в мит и легенда. Трагедията на похитената ѝ приятелка Руж(к)а от местен турчин на Гергьовден 1794 година я тласка към решението да събере малка дружина и да се отдаде на хайдутството.
Сирма Войвода се прочува с действията си в Македонския край – от Дебърско до Крушевско, където защитава местното население от албански разбойнически банди и османски потисници. Въпреки предразсъдъците тя успява да запази лидерството си дори след като се разкрива, че е жена. Легендите разказват за нейната изключителна смелост и хитрост, като водач на хайдутска дружина и за способността ѝ да вдъхновява уважение и следване сред своите съратници.
Сирма Войвода остава в историята и народната памет като една от най-ярките фигури на борбата за свобода срещу османското владичество. Нейната история е вдъхновение за поколения българи, символ на смелостта и непоколебимата воля за защита на родината. В нейния образ се преплитат легенда и история, оставяйки трайно наследство на женска храброст и отдаденост на националните идеали.
