Уникална градина помага на канадците да нарушат табуто, което съществува в много общества. Тя позволява на родители да говорят открито за спонтанния аборт, пише BBC.
След като Деби Балино ражда първото си дете, тя и съпругът й започват с нетърпение да очакват момента, в който семейството им ще порасне отново. Това е нещо, за което и двамата винаги са мечтали. Но когато се заемат с подготовката за появата на втората им дъщеря, се появяват и проблемите.
„Загубих Виктория в 21 гестационна седмица през 2013 г.“, спомня си Деби.
Това е първият й спонтанен аборт. През следващите пет години преживява още осем. Лекарите не можели да разберат защо Деби има проблеми след първоначалното й нормално раждане. Около 3000 канадки всяка година раждат мъртво дете. Смята се, че 15-20% от бременностите водят до спонтанен аборт, но девет последователно е изключение.
Пет от бебетата на Деби са били изгубени през първия триместър на бременността, а четири във втория.
На фона на всичките емоционални сътресения, през които преминават Деби и семейството й, се появяват някои много важни въпроси. Като например какво се прави с останките на едно такова дете, как се почита паметта му.
„Те са твърде малки за истинско погребение и твърде големи, за да се пренебрегне съществуването им. Не знаехме какво да правим с телцето на Виктория, така че просто го оставихме в болницата. Всъщност лекарите я наричаха „биоотпадък“. Това разби сърцето ми на хиляди парчета“, сподели Деби.
Деби е била твърде разстроена при загубата на Виктория, за да помисли за погребение. Но след втория спонтанен аборт – на Уилям – идва и едно откровение. Доктор споделил на Деби за едно място, наречено Градината на малките духове (The Little Spirits Garden).
Мястото е озеленена градина, направена специално в памет на деца, изгубени по време на бременност. То е завършено през 2012 г. и се намира в района на погребалния парк Royal Oak, гробище във Виктория, Британска Колумбия. В градината има серия от дълги, но малки бетонни зидове, върху които са поставени сиви къщички – това са „духовни къщи“ и всяка една символизира спомена за изгубено дете. В градината има около 400 къщи, с възможност да станат 3000.
Докторите препоръчват градината на пациенти като Деби. Тя е безплатна и се подкрепя от дарения. А ако детенцето е било кремирано, пепелта му може да се разпръсне в специален участък или да се постави в специална костница.
Независимо дали детето е било кремирано или не, родителите получават духовна къща. Изработени са от рафиниран бетон. Имат и вграден символ на утроба – мотив, който се повтаря в дизайна на цялата градина. Семействата могат да ги персонализират или да ги оставят само с един надпис.
„Наистина е трудно, когато се преживее спонтанен аборт и няма тяло, няма физически обект. Малката духовна градина създава този обект под формата на къщичка“, споделя Деби.
Тъй като разбира за градината след втория си спонтанен аборт, тя прави къщичка и за Виктория, както и за следващите седем изгубени деца.
„Чувството, което изпитах от градината, е за утвърждение – това че някой може да види това, което чувствам. Може да го погледнеш и да го наречеш „духовния дом на дъщеря ми“. Кара ме да се чувствам добре, че има дом за нея“, казва Деби.
Тя редовно посещава и деветте си къщи.
„Отивам там на рождените им дни, за Деня на майката, Деня на бащата, Великден, Свети Валентин“, добавя тя.
„Да получиш духовен дом е най-щедрото, любящо и добро нещо, което едно човешко същество може да направи за друго. Това е мястото, където сте свободни да скърбите по начина, по който искате“.
Деби посещава градината с дъщеря си. Сега момиченцето е на осем и обича да говори с къщичките, които олицетворяват братята и сестрите, които никога не е имало.
Градината е проектирана от канадските архитекти Бил Печет и Джоузеф Дейли. Те са били вдъхновени от престоя на Печет в Япония, който е живял там две години. Той е бил поразен от будистка традиция, при която се създавала малка статуя, която да отбелязва смъртта на дете. Обикновено те се поставяли в храмове на гробища. По време на фестивали те се украсявали с дрехи, обикновено с качулки, направени от родителите.
В началото идеята не се е приемала, спомня си Печет. Но в крайна сметка след серия работни срещи, градината станала реалност.
Идеята е достигнал даже и до хора, които са претърпели загуба отдавна. Наскоро там отишла жена, пометнала през 1955 г.
