Зестра

0
639
Стара ракла
Стара ракла. Снимка: Фейсбук

Завърнах се мрачна в древни руини,
някога била съм там у дома.
Скитах бездушна, прокудена, дива,
свивах гнезда на безумни места.

Нощем сънувах старата ракла
с моя надиплен от баба чеиз,
в ризата бяла вградена душата ми,
пазена с клетви на мъртвите ми.

Вдигнах капака, изскърцаха пантите
шарени черги, покрити със прах.
Светват шевиците златни забравени
гайди се чуват от пусти поля.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments