Украйна пледира за обвързващи гаранции за сигурност, за да осигури дългосрочно оцеляване, пише „Politico“. Съюзниците просто все още не са готови да направят това.Въпреки месеците на разговори по темата, западният алианс все още е разделен относно почти всеки елемент от това как да отговори на искането, според петима европейски дипломати.
Трябва ли НАТО, към което Украйна се стреми да се присъедини, да води този разговор? Или най-големите военни сили в света трябва да предоставят индивидуални обещания? Струват ли си някакви гаранции освен членството в НАТО? А служителите се чудят какво изобщо представлява „гаранция за сигурност“?
Всички тези въпроси остават отворени, коментираха дипломатите, въпреки че съюзниците са само на 5 седмици от събирането във Вилнюс за ключова среща на върха на НАТО. Украйна определи срещата на върха като нещо като краен срок, настоявайки съюзниците да поемат изрични ангажименти на срещата за допускане на Украйна в НАТО и предоставяне на гаранции за сигурност по пътя.
„Украйна е страната с най-голям опит в чуването на „не“ от НАТО“, оплака се украинският вицепремиер по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина. Тя добави:
„Нуждаем се от яснота, че членството на Украйна в НАТО е неизбежно и няма да бъде някаква разменна монета“.
По този начин поддръжниците на Киев се борят с една неудобна реалност: мнозина всъщност не искат да дадат на Украйна конкретен график за присъединяване към НАТО в момента. Но те също така не искат да оставят украинците разочаровани или уязвими за още една инвазия. В резултат на това редица западноевропейски лидери все повече се спъват за гаранции за сигурност и предлагат по-оптимистичен език относно членството. Но под реториката действителното планиране е объркано – отражение на трудността да се накара разнообразна група от правителства на една и съща страница, докато бушуват битките на място в Украйна.
„Понякога е трудно да се разбере за какво говорим“, смята високопоставен източноевропейски дипломат, който е получил анонимност, за да обсъди вътрешносъюзническо мислене.
Изборният спектър
Украйна иска лидерите на НАТО да дадат на Киев пътна карта за присъединяване след войната – и междувременно конкретни гаранции за сигурност от западните столици.
Редица западни лидери през последните дни казаха поне на думи необходимостта от гаранции за сигурност.
Френският президент Еманюел Макрон подкрепи „нещо средно между гаранции за сигурност в стила на Израел и пълноправно членство в НАТО“, позовавайки се на специалната военна помощ, която съюзниците са насочвали към Израел от години. А британският министър-председател Риши Сунак добави своя собствен неясен ангажимент, като подчерта, че съюзниците „искат да се уверят, че ще въведем мерки за сигурност за Украйна в дългосрочен план“.
Но настоящи и бивши длъжностни лица са на мнение, че няма консенсус относно даването на гаранции – нито относно това какво биха довели до тях и какъв формат може да се използва.
„В единия край на спектъра“, обясни Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, „е пълноправното членство в НАТО“. Тази опция носи със себе си желязната гаранция по член 5 — че атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници.
„В другия край на спектъра“, отбеляза той, са това, което може да се счита за „хартиени гаранции“, като слабия меморандум от Будапеща от 1994 г., който даде на Украйна свободни гаранции от Русия, САЩ и Обединеното кралство.
Между тях, изтъкна той, има много „варианти“ – от двустранни договори до де факто политически ангажименти – и предизвикателството е да се намери „точното място“.
Едно предложение на масата е така нареченият Киевски договор за сигурност, концепция, разработена от кабинета на украинския президент Володимир Зеленски с бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Този план ще накара основна група съюзници да поемат обвързващи ангажименти за укрепване на защитата на Украйна за години напред с военна и невоенна помощ.
Отделно група от бивши високопоставени служители на западната отбрана и академици също изложиха идея, фокусирана върху дългосрочно сътрудничество и подпомагане на Украйна бързо да разшири собствената си отбранителна индустрия. Александър Вършбоу, бивш високопоставен американски служител, който също е бил заместник генерален секретар на НАТО, заяви:
„Това би било „подобно на ангажимента на САЩ за отбрана към Израел.“
На конференция в Брюксел във вторник той изтъкна, че това ще служи като „временно“ споразумение, докато Украйна се присъедини към НАТО. И все пак служители изтъкват, че когато сега политиците говорят за „гаранции“ и „уверения“, те по същество говорят за обещания да продължат да доставят оръжия и обучение – а не конкретни обещания да се застъпят в защита на Украйна.
„По-често чуваме за уверения, вместо за гаранции“, твърди висш дипломат от Централна Европа. Той допълва:
„Изглежда всичко се свежда до дългосрочно осигуряване на средства, за да могат да се защитят.“
Западноевропейски дипломат се съгласи:
„Много от нас предпочитат да говорят за „гаранции за сигурност“.“
Как ще се развие това?
Обещанията за повече оръжия обаче не са точно това, което Украйна иска. Вместо това нарастващите молби на Зеленски – включително по време на лична изява пред европейските лидери в Молдова – бяха за ненарушими обещания, които са трамплин към НАТО.
Стефанишина, вицепремиерът на Украйна, уточни, че Украйна предвижда нещо подобно на военните ангажименти, които Финландия и Швеция получиха, след като подадоха собствените си кандидатури за НАТО в седмиците след инвазията на Русия.
По онова време страхът беше, че Русия може да използва периода между кандидатстването и присъединяването, за да преследва двете страни, знаейки, че те скоро може да попаднат под обвързващата клауза за взаимна отбрана по член 5 на алианса. Няколко големи сили на НАТО запълниха празнината, като посочиха, че ще се намесят, ако Русия пресече границата.
„Нуждаем се от ясни гаранции за сигурност по примера на Финландия и Швеция“, категоричен е Стефанишина.
И тези гаранции, добави Стефанишина, трябва да се прилагат „за преходния период преди действителното присъединяване на Украйна към НАТО, когато член 5 за колективната отбрана ще се прилага за нас“. Според него това е част от проблема.
Дипломатите са разделени по въпроса дали гаранциите – или уверенията – трябва да бъдат част от разговора на НАТО относно кандидатурата на Украйна. Досега повечето хора, които следят дискусиите, казват, че дебатът около гаранциите най-вероятно ще се проведе извън рамките на НАТО.
„Гаранциите за сигурност на НАТО са член 5, това е пълноправно членство“, коментира шефът на алианса Йенс Столтенберг в сряда, попитан за потенциални гаранции за Украйна. „Знам“, добави той, „че има също дискусии и консултации между Украйна и някои съюзници относно двустранни договорености“. Но дори и въпросът да не е официално в дневния ред на НАТО, дебатът за гаранцията сега е в съзнанието на всички, докато съюзниците се подготвят за срещата на върха през юли. Висшият дипломат от Централна Европа каза:
„Независимо дали гаранциите се споменават в комюникето на НАТО или не, на практика те ще имат косвено въздействие върху алианса, така че изтласкване на този въпрос и преструване, че това не е въпрос на НАТО , не е полезно.“
За някои длъжностни лица дебатът относно гаранции за сигурност е отвличане на вниманието от единствената гаранция, която според тях наистина има значение: евентуалното членство в НАТО.
„Някоя държава обмисля ли сериозно да предостави истински двустранни гаранции за сигурност на Украйна? Единствено гаранции по член 5 имат значение“, смята първият дипломат от Източна Европа.
Дългосрочните доставки на оръжие, твърди този дипломат, „не са гаранция за сигурност“.
