Когато слънцето изгрява над изсушените хълмове на Кабул, започва рутината на оцеляването – не за храна, не за подслон, а за вода, пише „CNN“.
„Нямаме достъп до питейна вода изобщо“, казва 42-годишната Рахила, майка на четири деца. Всяка сутрин тя тича към преминаващите водоноски, надявайки се да напълни няколко изпочупени туби, преди да се изчерпят.
Семейството ѝ живее ден за ден, всеки литър – твърде скъп, всеки избор – болезнен компромис между жажда и прехрана. А Кабул върви уверено към исторически обрат: да стане първата съвременна столица, останала без водни запаси.
Капки надежда в пресъхнал град
Според доклад на Mercy Corps, бързото нарастване на населението, климатичните промени и неустойчивото изчерпване на водните ресурси са довели до драматичен спад в нивото на подземните води – с цели 30 метра за едно десетилетие. Почти половината от сондажите вече са пресъхнали.
Семейството на Ахмад Ясин жертва храна, за да събере пари за собствен кладенец – 550 долара за 120 метра копаене. Водата е безплатна, но не и безопасна.
„Варим я дълго, за да я пием“, признава той.
Но когато 80% от подпочвените води са замърсени, надеждата кипва по-бавно от отчаянието.
Жени и деца – първи в опашката, последни в защитата
По улиците на Кабул децата носят кофи вместо тетрадки, жените вървят с часове под слънцето, рискувайки здравето и безопасността си, често без разрешение да се движат без мъжки придружител.
Мариана фон Зан от Mercy Corps изтъква:
„Тези вредни стратегии задълбочават цикъла на бедност.“
А часовете, в които децата би трябвало да учат, се поглъщат от търсене на животоспасяващи литри.
Когато няма сняг, няма вода
Някога снегът от планините Хинду Куш подхранваше подземните води на Кабул. Сега го заместват внезапни наводнения и дъждове, на които градът няма инфраструктура да реагира. изследователят Наджибула Садид обясни:
„Снегът ни помагаше, но вече го няма. Това ни вреди.“
По оценки на УНИЦЕФ, ако тенденцията продължи, Кабул ще остане без подземни води до 2030 г.
Криза в три измерения: здравна, икономическа, хуманитарна
Диария, повръщане, постоянна болест – това са страничните ефекти от питейна вода, набавяна от кладенци и обществени чешми, често замърсени от тоалетни без канализация и индустриални отпадъци.
Служителят Сайед Хамед твърди:
„Често се разболяваме, дори само от миене на зъби.“
В неговото семейство деца на 13 и 9 години пропускат училище, за да чакат с кофи на опашка. През цялото време – под риск от репресии и бедност.
Срив на системите, замразени пари, изчезващо време
Проблемът не е само в недостига. Политическата нестабилност след връщането на талибаните и замразената международна помощ задушават всякакъв опит за системна реакция. Mercy Corps посочва:
„Само 8 от нужните 264 милиона долара за водоснабдяване и канализация са предоставени.“
Вместо решения – цистерни и лицензиран воден пазар, достъпни само за онези, които имат какво да жертват. Рахила е категоричен:
„Нямаме друг избор, освен да се преместим отново. Къде ще отидем? Не знам.“
Преди време избрали този квартал заради евтин наем и вода в джамията. Днес и двете са изчерпани. А с тях – и доверието в това, че столицата ще оцелее.
Присъединете се към нашия Телеграм
85 убити при раздаване на хуманитарна помощ: най-кървавият ден за Газа от началото на войната
