За да възстановят рифовете, умиращи в затоплящите се морета, ОАЕ се обръщат към коралови разсадници

0
55
Коралов риф в Тихия океан. Снимка: Общомедия
Коралов риф в Тихия океан. Снимка: Общомедия

На лодка край бреговете на остров близо до Абу Даби, морският учен Хамад ал Джайлани опипва коралите, взети от развъдника на рифа и опаковани в кутия с морска вода, и ги изучава внимателно, като се уверява, че не са загубили цвета си, пише „Асошиейтед прес“.

Някога коралите са били избелени. Сега те са големи, здрави и готови да бъдат преместени обратно в първоначалните си рифове с надеждата, че ще процъфтяват отново.

„Опитваме се да ги отгледаме от много малки фрагменти до размера на юмрука ми — сега някои от тях достигаха този размер“, заяви ал-Джейлани, който е част от програмата за възстановяване на коралите на Агенцията по околна среда в Абу Даби.

Разсадникът предоставя на коралите идеалните условия за възстановяване: чисти води със силни течения и точното количество слънчева светлина. Ал-Джейлани периодично проверява растежа на коралите, премахва всички потенциално вредни водорасли и морска трева и дори позволява на рибите да се хранят с коралите, за да ги почистят, докато станат достатъчно здрави, за да бъдат преместени.

Агенцията по околна среда Абу Даби, или EAD, рехабилитира и възстановява корали от 2021 г., когато рифовете край бреговете на Обединените арабски емирства се сблъскаха с второто си избелване само за пет години. Проектът на EAD е една от многото инициативи — както публични, така и частни — в цялата страна за защита на рифовете и морския живот, които зависят от тях в нация, която е подложена на критики заради мащабните си разработки и замърсяващи индустрии, които причиняват вреда на подводните води екосистеми. Има известен напредък, но експертите остават загрижени за бъдещето на рифовете в един затоплящ се свят.

Избелването на коралите се случва, когато температурата на морето се повиши и слънчевите лъчи изхвърлят водораслите, които придават цвета на коралите, превръщайки ги в бели. Коралите могат да оцелеят при избелване, но не могат ефективно да поддържат морския живот, заплашвайки популациите, които зависят от тях.

ОАЕ загубиха до 70% от своите корали, особено около Абу Даби, през 2017 г., когато температурите на водата достигнаха 37 градуса по Целзий (99 градуса по Фаренхайт), според EAD. Но ал Джайлани уточни, че 40-50% от коралите са оцелели при второто избелване през 2021 г.

Въпреки че избелващите събития „унищожиха голяма част от нашите корали“, обясни той, „това също така доказа, че коралите, които имаме, всъщност са устойчиви … тези корали всъщност могат да издържат на този вид условия“.

Събитията с избелване се случват по-често по целия свят, тъй като водите се затоплят поради причинените от човека промени в климата, от фактори като изгарянето на нефт, въглища и газ, които отделят в атмосферата газове, които улавят топлината. Други системи от коралови рифове по света са претърпели масово избелване, най-вече Големият бариерен риф в Австралия.

Как да ограничим глобалното затопляне и последиците от него ще бъдат обсъдени подробно на конференцията на ООН за климата, която ще се проведе в столицата на ОАЕ по-късно тази година.

ОАЕ е един от най-големите производители на петрол в света и има едни от най-високите емисии на парникови газове на глава от населението в световен мащаб. Страната е обещала да има нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г., което означава, че всички емисии на въглероден диоксид са или намалени, или отменени по някакъв начин, но целта беше посрещната със скептицизъм от анализатори.

Но избелването поради затоплянето на времето не е единствената заплаха за кораловите рифове около залива. Големият трафик на петролни танкери, дейностите, свързани с изкопаемите горива, офшорните инсталации и експлоатацията на морски ресурси, подлагат морския живот на силен стрес, според Програмата на ООН за околната среда, което ги кара да деградират.

Еколозите също така отдавна критикуват ОАЕ и по-специално Дубай за мащабните му сгради и огромните крайбрежни разработки.

Изграждането на палмата Джебел Али, което започна преди повече от десетилетие и беше спряно от 2008 г., предизвика недоволство сред природозащитниците, след като според съобщенията е унищожило около 8 квадратни километра (5 квадратни мили) риф. Джон Хенрик Стал, декан на Колежа по морски науки в университета Хорфаккан в Шарджа в ОАЕ, коментира:

„Повече от 90 милиона кубични метра (23,8 милиарда галона) седименти бяха издълбани и изпуснати, повече или по-малко върху един от останалите рифове близо до Дубай.“

Проектът трябваше да бъде подобен на Palm Jumeirah – колекция от малки, изкуствени острови край бреговете на Дубай във формата на палма. Все пак екологичните проекти продължават да съществуват по крайбрежието и в емирствата.

Компанията за развитие URB обяви, че иска да отгледа 1 милиард изкуствени корали върху площ от 200 квадратни километра (124 квадратни мили) и 100 милиона мангрови дървета върху 80-километрова (50 мили) ивица плажове в Дубай до 2040 г.

Все още във фаза на изследване и развитие, проектът се надява да създаде 3D технология за отпечатване на материали, които могат да приемат водорасли, подобно на коралите.

Членовете на общността на гмуркачите в Дубай също насърчават усилията за защита на коралите. Директорът на програмата за гмуркане Амр Ануар е в процес на създаване на сертифициран курс за възстановяване на корали, който учи водолазите как да събират и засаждат повторно корали, които са паднали, след като са били съборени от перки на водолази или котва на лодка.

„Не искам хората да виждат счупени корали и просто да ги оставят така“, каза Ануар. „Чрез обучението, което даваме на хората, те биха могли да вземат тези счупени корали, които намерят, и да ги засадят на друго място, след което да ги видят как растат и да наблюдават напредъка им.“

Експертите обаче са на мнение, че ако не се обърне внимание на заплахата от прегряване на моретата, причинена от изменението на климата, избелването на коралите ще продължи да се случва, увреждайки рифовете по целия свят.

Страните се ангажираха да ограничат покачването на средната глобална температура до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) от прединдустриалните времена, след което учените казват, че ефектите от затоплянето върху планетата може да са много по-лоши, а някои дори потенциално необратими. Но анализатори казват, че повечето нации – включително ОАЕ – все още са далеч от тази цел. Стал, учен от университета Хорфаккан, предупреди:

„Трябва да сте сигурни, че причината за деградацията на кораловите рифове на първо място вече не е заплаха. В противен случай усилията за възстановяване може да са напразни.“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments