Илияна Йотова спечели първия тур на президентските избори, но преднината ѝ пред Андрей Гюров е едва 42 715 гласа. На 1 ноември двамата ще се изправят в решаващ сблъсък, чийто изход може да зависи от три фактора – избирателната активност в големите градове, поведението на гласувалите за отпадналите кандидати и способността на двамата претенденти да привлекат хора извън традиционната си подкрепа.
Президентските избори на 25 октомври показаха, че политическата надпревара далеч не е решена. При обработени 100% от протоколите Илияна Йотова получи 34,76% от гласовете, а Андрей Гюров – 31,95%. Разликата от само 2,81 процентни пункта оставя напълно реална възможност за обрат на балотажа. Но зад привидно изравнените резултати се крият съществени различия в подкрепата за двамата кандидати. Йотова влиза във втория тур с предимството на по-широка териториална подкрепа, докато Гюров разчита на силните си позиции в големите градове и възможността да мобилизира допълнителни избиратели. Именно тук се очертава и основният въпрос – кой от двамата има по-голям неизползван електорален потенциал?
Йотова печели страната, Гюров разчита на големите градове
Един от най-важните изводи от първия тур е географското разпределение на гласовете. Илияна Йотова печели в преобладаващата част от областите, като на редица места резултатът ѝ значително надвишава този на Андрей Гюров. В някои области преднината ѝ достига приблизително двойно повече гласове. Това показва, че кандидатурата ѝ има сериозна подкрепа извън най-големите градски центрове и че тя разполага с благоприятна изходна позиция в значителна част от страната.
При Гюров картината е различна. Неговата подкрепа е особено силна в София и Пловдив, където той успява да изпревари Йотова. Варна също може да се окаже ключова за втория тур, въпреки че на първия преднината е за Йотова. Именно тези три града представляват една от най-големите възможности за Гюров да преодолее разликата от 42 715 гласа. Но за целта няма да бъде достатъчно просто да повтори резултатите си. Необходимо е да увеличи значително броя на гласувалите за него, като привлече както избиратели на други кандидати, така и хора, които не са участвали в първия тур.
Тук обаче се крие и най-сериозният риск за неговата кандидатура. Дори значително увеличение на подкрепата в София, Пловдив и Варна може да се окаже недостатъчно, ако Йотова успее да мобилизира допълнителни избиратели в останалите области. В крайна сметка президентските избори не се решават от броя спечелени градове или области, а от общия брой получени гласове. Затова Гюров трябва да разшири подкрепата си и извън големите градове, докато Йотова има задачата да запази предимството си в регионите, където вече е спечелила доверието на повече избиратели.
Къде ще отидат гласовете на отпадналите кандидати?
Вероятно най-голямата неизвестна преди балотажа е поведението на избирателите, подкрепили останалите кандидати. Костадин Костадинов получи 12,54%, Радостин Василев – 4,61%, Ивелин Михайлов – 3,79%, а Иван Христанов – 2,39%. Общият резултат на тези четирима кандидати е над 23% от действителните гласове на първия тур. Това е значителен електорален ресурс, който би могъл да промени изхода от изборите, но не може механично да бъде прибавен към резултата на нито един от двамата финалисти.
Избирателите на Костадин Костадинов представляват най-голямата група сред подкрепилите отпаднали кандидати. Част от тях вероятно биха предпочели Йотова заради нейния политически профил, позициите ѝ по определени национални въпроси и по-дългогодишното ѝ присъствие в институциите. Съществува обаче и възможност значителна част от тези хора да не подкрепят нито един от двамата кандидати.
Електоратът на „Възраждане“ е силно критичен към установените политически партии, а подобни нагласи могат да доведат до отказ от участие на балотажа. Затова Йотова не може да приема тези гласове за гарантирани, независимо от евентуални политически призиви в нейна подкрепа.
Не по-малко интересен е въпросът за избирателите на Радостин Василев и Ивелин Михайлов. И двамата привличат хора с критично отношение към политическото управление, но техните поддръжници не представляват еднородна група. Част от тях могат да предпочетат Гюров като алтернатива на дългогодишните политически фигури, други да подкрепят Йотова, а трети изобщо да не гласуват. Решаващо ще бъде не само какви позиции ще заемат самите кандидати, но и дали техните избиратели ще припознаят някого от двамата финалисти.
По-различна изглежда ситуацията с подкрепилите Иван Христанов. Неговата кампания беше свързана с темите за борбата с корупцията, почтеността в управлението и противопоставянето на политическите зависимости. Това създава предпоставки част от неговите избиратели да предпочетат Андрей Гюров, ако го възприемат като по-близък до тези приоритети. Подобно пренасочване обаче не е автоматично. Дори всички гласове за Христанов да се прехвърлят към Гюров, те сами по себе си не биха били достатъчни да заличат разликата от първия тур, ако подкрепата за Йотова остане непроменена.
Точно затова не бива да се надценява значението на евентуалните публични декларации за подкрепа. Българската политическа практика многократно е показвала, че избирателите не следват непременно решенията на партийните лидери. На втория тур те могат да направят различен избор, да гласуват срещу кандидат, когото не одобряват, или да останат вкъщи. От тази гледна точка най-важният въпрос не е кой политик ще подкрепи Йотова или Гюров, а как ще реагират хората, които са гласували за него.
Избирателната активност може да реши всичко
Съществен фактор за крайния резултат ще бъде и избирателната активност. Двамата кандидати имат възможност да привлекат хора, които не са участвали в първия тур, но мотивите за тяхната мобилизация вероятно ще бъдат различни. За Андрей Гюров най-големият потенциал е сред избирателите, които желаят промяна в политическото представителство, но досега не са видели достатъчно убедителна причина да гласуват. Ако успее да превърне балотажа в избор между политическата приемственост и различен подход към президентската институция, той би могъл да увеличи значително подкрепата си.
Илияна Йотова от своя страна има възможност да мобилизира избиратели, които поставят на първо място политическия опит, институционалната предвидимост и стабилността. Нейното предимство е, че разполага с дългогодишна разпознаваемост и подкрепа в различни части на страната. Това може да ѝ помогне да запази резултата си и да привлече допълнителни гласове, особено ако успее да убеди колебаещите се, че президентската институция се нуждае от опитен политик.
Не бива обаче да се приема, че по-високата активност непременно ще бъде в полза на Гюров. Всичко зависи от това кои избиратели ще бъдат мобилизирани. Ако активността се увеличи основно в София, Пловдив и Варна и новите гласоподаватели предпочетат Гюров, шансовете му ще нараснат. Ако обаче Йотова успее да постигне подобна мобилизация в останалата част от страната, тя може не само да запази, но и да увеличи преднината си.
Битка между политическия опит и желанието за промяна
Отвъд изборната математика президентският балотаж противопоставя и два различни политически образа. Илияна Йотова е част от българския политически живот от десетилетия. Нейната кариера е свързана с БСП, Европейския парламент и президентската институция. Това ѝ дава опит, който трудно може да бъде оспорен, но едновременно с това я поставя сред политическите фигури, с които част от обществото свързва дългогодишното управление на страната.
Андрей Гюров има възможност да се представи като алтернатива на тази политическа приемственост. Но за да бъде убедителен, той трябва да покаже не само защо Йотова не е подходящият избор, а и защо самият той заслужава доверието на българските граждани. Политическата промяна не може да бъде само лозунг. Тя трябва да бъде подкрепена с ясни позиции, конкретна визия за президентската институция и готовност за публична отчетност.
Същото важи и за Йотова – дългогодишният политически опит не е достатъчен аргумент, ако не бъде съпроводен с убедителни отговори за бъдещето на страната.
В този смисъл балотажът може да се превърне и в своеобразна оценка на българския политически модел. За едни избиратели Йотова ще олицетворява опита и приемствеността, за други – продължението на политическо статукво, от което искат да се разграничат. По същия начин Гюров може да бъде възприеман като възможност за обновление, но и като кандидат, чиято способност да обединява различни обществени групи все още предстои да бъде доказана.
Кой има по-големи шансове на 1 ноември?
Ако се съди единствено по резултатите от първия тур, Илияна Йотова влиза в балотажа с по-добра изходна позиция. Тя има преднина от 42 715 гласа и печели в преобладаващата част от областите. Това е сериозно предимство, което не бива да се подценява. Андрей Гюров обаче разполага с реална възможност да обърне резултата, защото разликата е сравнително малка, а поведението на стотици хиляди избиратели все още е неизвестно.
Неговият път към победата преминава през значително увеличаване на подкрепата в София, Пловдив и Варна, привличане на избиратели от отпадналите кандидатури и разширяване на влиянието му извън големите градове. За Йотова задачата е да запази силните си позиции в страната и да привлече достатъчно нови гласове, за да не позволи преднината ѝ да бъде заличена.
В крайна сметка нито един от двамата не може да разчита само на избирателите, които вече са го подкрепили. Йотова трябва да докаже, че има потенциал да обедини повече хора от тези, които са гласували за нея на 25 октомври. Гюров трябва да убеди избирателите, че неговата кандидатура може да бъде подкрепена и от хора, които не споделят непременно политическите му възгледи, но виждат в него възможност за различно развитие на президентската институция.
42 715 гласа са малка разлика за президентски избори, но могат да се окажат непреодолими, ако единият кандидат не успее да разшири подкрепата си. Затова балотажът на 1 ноември няма да бъде спечелен само от този, който има по-силни политически структури или по-добър резултат в големите градове. Ще победи този, който успее да убеди повече българи, че именно той може да бъде президент не на определена партия или политическа общност, а на цялата страна.
Присъединете се към нашия Телеграм
BG Elves с остра сатира срещу властта и въпроси за изтритите страници: Кой стои зад блокирането?
