Дядо Георги продава родопски картофи. Тръгнал от Велинград и стигнал до Слънчев Бряг, за да търси пазар на продукцията си. За него разказа потребител на социалната мрежа Фейсбук в петък и призова, ако някой има нужда от подобен продукт да отиде и да си купи. По този начин ще има възможност да помогне на човека.
Ден по-късно цялата му продукция е била изкупена от хората в областта. Дамата пуснала поста обясни, че възрастният продавач пукнал гума на превозното си средство. Не се отказал да пътува. Сменил я, въпреки, че е само с една ръка и стигнал до крайната точка.
Младата жена напазарувала от него. Направила опит да му даде малко повече пари, отколкото е била сметката ѝ. Той обаче категорично отказал и се обърнал към нея с думите:
Аз не съм дошъл да прося.
По-късно клиентката отправила призив в социалната мрежа. Ден по-късно разбрала, че молбата е била чута и изказа благодарността си към добрите хора:
Всички картофки на дядо Георги са продадени. Той си тръгва, но обеща, че съвсем скоро пак ще се върне.
Авторката сподели също, че през вчерашния ден му занесла вода, а после и вечеря. Той обаче не я пуснал да си отиде с празни ръце:
Извади една кутийка, в която му беше останал малко кашкавал ( “истински кашкавал” – каза той). Явно от храната му за из път. Голям човек. Такъв, който не е научен да получава нищо, ако не даде. Не е от тези, които знаят само да прибират и все не им стига. Днес вие направихте едно добро дело. Гордейте се със себе си, учете децата си на доброта и не спирайте да използвате всеки момент за нещо хубаво. Заслугата за всичко беше ваша.
Публикацията е събрала стотици реакции и десетки коментари. Хората изразяват надежда, че съпричастността винаги побеждава над трудностите:
2030 година България нямало да съществува! България и българите ще ги има, докато свят светува! С такива хора няма да се затрие. Доброто винаги побеждава! Браво, добри хора!
Днес и ние минахме да си купим картофи. До 2-3 дни щял да се върне. Каза, че във Фейсбук имало голяма реклама, за което благодари.
Родопчанин с голямо сърце. Жив и здрав да е. И пак да дойде.
И аз се докоснах до голямото сърце на този истински човек! Този акт днес ме кара да вярвам, че все още доброто съществува… Пред мен семейство руснаци купиха един чувал от картофите и не пожелаха да вземат своето ресто. Този благ човек в знак на благодарност ги качи на картофения кантар, за да се претеглят… Заприлича ми на жест – за да не им остане длъжен… Настръхнах!
Човекът е от Родопите. Това е място, което ражда горди и работливи хора. Моля да ми пишете, когато се върне.
На мен не искаше да ми вземе парички, защото му били последните картофи и останали само „дребнички“. Разбира се, че не се възползвах от добрината му, много мило старче.
Днес и ние си купихме. Картофите са много вкусни. А човечецът е много добър. С удоволствие бих си взела пак.
