Една от най-важните дейности на политическите партии е това да рекрутират (изградят, създадат) политически елити, които да формират обществената политика. Затова е много важно да се вникне в начина, по който партиите подбират кандидатите за включване в избирателните листи. Защото именно чрез тези хора всъщност работи представителната демокрация. Те са част от машината – зъбците, ако щете, които позволяват на изборите да функционират и да доведат до представително управление, което ще представлява ефективно различните социални интереси в политическите решения. Това пише в последния си анализ Станислав Тодоров.
Изграждането на политически елит от страна на политическите партии засяга два от основните стълба на демократична държава – легитимността и нейните резултати. Тоест доколко избраните кандидати са в състояние да представляват социалния интерес, за който са дали заявка, че ще представляват (какви ще са резултатите). Следователно ако не са налични очакваните резултати, а партиите предлагат кандидати, които не са в състояние да изпълнят представителството в представителната демокрация, тогава се забелязва отлив от страна гражданите от изборните процедури, това намалява другия стълб на демокрацията – легитимността.
Размисли по Аристотел, Платон и Макиавели
Вярата в управлението на „най-добрите хора“ може да се проследи и в идеите на Аристoтел и Платон от античността. Платон романтично предлага да ангажираме философите и мъдреците с държавното управление, за да усъвършенстваме постоянно политическата общност. Аристотел въвежда понятието добър гражданин и заявява, че в политическата общност е по-добре да има повече добри граждани, отколко добри хора, защото целта на добрия гражданин е съхранението на политическата общност. И според двамата философи от голямо значение качествата на тези, които ще се занимават с политическите дела.
Елитните качества на управляващите са поставени в центъра и от Николо Макиавели, т.е доколко управляващи разполагат с необходимите качества да управляват ефективно ръководейки останалите.
Последствия от времената на политика без професионални политици
Политическата дейност, както и всяка друга дейност, предполага наличието на специализация, на професионалисти, които да се занимават с нея. Ние отиваме в пекарната да си купим хляб или при обущаря да ни поправи обувките, защото са специалисти в това, което правят, така и предложените кандидати в избирателните листи трябва да притежават необходими качества за дейността, с която планират да се захванат. Това е процес, който предполага първоначална селекция от страна на политически партии от кадрите, в които са инвестирали.
Втората селекция се осъществява от избирателите в избирателните урни. Реалността предлага обаче обратната тенденция – политическите партии забравят да рекрутират политически елит – да изграждат професионалисти, които да се занимават с политика, а вместо това се обръщат към пазара на труда. Това положение поставя избирателите в състояние на ограничени възможности за селектиране на представители. Вместо селекция от такъв вид партиите се обръщат към пазара на труда откъдето набират кандидатите за избирателните си листи.
С приоритет са лицата с професии, които имат по широк достъп до обществото – лекари, учители, преподаватели, адвокати и др. А след подбора на кандидатите от професиите с широк достъп до обществото в предизборната кампания на аудитория се продава професията на съответния кандидат, а не неговата политическа визия и професионални качества в политиката, защото той много често няма такава.
Пример: В една кампания за местни избори в Силистра в онлайн медиите се появиха снимки как настоящият кмет, който е лекар по професия, измерва кръвното на възрастни хора. Това имали нещо общо с управлението на дадена община?
Това е първото последствие от липсата на професионалисти, които се занимават с политика – предизборните кампании са дезинформационни и в тях има все по-малко политика, а избирателите са призовани да гласуват за съвсем други неща – да изберат най-добрия специалист от определена професия, който присъства на политическия пазар – това е неполитически избор.
Също така например, може да дадем подкрепата си за най-добрия учител в града, който преподава на детето ни или за адвоката, на който сме ползвали професионалните компетенции, защо не и на счетоводителя, който обслужва частния ни бизнес. Посочените са професионалисти в това, което правят, но това правили ги автоматично такива и в политическата дейност?
Второто последствие за политическата ни система от това, че партиите забравиха да рекрутират елит е вносът на кандидати отвън. Пример в тази посока е НДСВ, а още по пресен пример е „Продължаваме промяната“. И двете формации изведнъж попаднаха в политиката предлагайки кандидати, които са завършили образованието си извън България или са развили кариера също не в рамките на националната ни държава. Между кариерното развитие на конкретен кандидат извън рамките на България и политиката като професионална дейност рядко съществува тясна връзка.
]На обществото отново е представена идеята за „най-добрите“ хора само, че в този случай тези хора не са вече част от домашните професии с широк достъп до обществото. Когато в обществото се натрупа недоверие от действията на познатите политически фигури, тогава „внасянето“ на политици отвън е просто инструмент за разтоварване на появилото се социално напрежение. Времената на участието на кандидати за политическата професия, които са със професии с широк достъп до обществото у нас и участието на техните претенденти с успешна реализация извън границите на страната ни са времена на политика без професионални политици.
Резултатът от политиката на два вида политици е един и същ – ерозия в представителната демокрация изразен в отлив от страна на гражданите за участие в изборните процедури. Когато чрез изборите не се реализира необходимата селекция на най-добрите хора, тогава гражданите престават да вярват на демократичното представителство. Тези проблеми в представителната демокрация трябва да са двигател на дебат за бъдещето – как да подобрим представителството и неговата ефективност, а не на дебат за миналото и настоящето; колко корумпирани и колко неспособни са едни или други субекти от политическата сцена.
Кой е Станислав Тодоров?
Роден в град Силистра на 13 юли 1984 г. Завършва Политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2021 г. защитава дисертационен труд в същия университет на тема „Пряката демокрация като инструмент за активизация на гражданското общество (Случаят България 2013-2017), /Ролята на информацията за гражданската активност в трите национални референдума/“. Има редица научни статии в реферирани издания.
