Войната в Украйна увеличава цените на храните и глада в Африка

0
22
Пазар в Африка
Пазар в Африка. Снимка: Pixabay

Купуването на пшенично брашно, от което всеки ден приготвя закуска за 11-те си деца в столицата на Сомалия, сега струва на Аян Хасан Абдирахман два пъти повече, отколкото преди няколко месеца. Почти цялата пшеница, продавана в Сомалия, идва от Украйна и Русия, които спряха износа през Черно море, след като Москва започна война срещу съседката си на 24 февруари. Настоящият момент е по-лош от всякога – ООН предупреди, че около 13 милиона души са застрашени от крайна форма на глад в региона на Африканския рог в резултат на продължителна суша.

Абдирахман се опитва да се справи, замествайки пшеницата със сорго, друго по-лесно достъпно зърно. Инфлацията обаче на практика означава, че сега цената на олиото за готвене, което все още ѝ е необходимо за приготвянето на хляб, също е скочила – опаковка, който някога е струвала 16 долара, сега се продава за 45 долара на пазарите в Могадишу.

Още 18 милиона души са застрашени от остър глад в Сахел – частта от Африка, разположена точно под пустинята Сахара, където земеделските стопани са свидетели на най-лошата селскостопанска продукция от повече от десетилетие насам. Според Световната продоволствена програма на ООН недостигът на храна може да се задълбочи, особено в края на лятото, тъй като тогава продукцията като цяло е по-оскъдна.

Острият глад се покачва до безпрецедентни нива, а ситуацията в световен мащаб продължава да се влошава. Конфликтът, климатичната криза, COVID-19 и нарастващите цени на храните и горивата създадоха опустошителна буря, а сега сме потърпевши и от войната Украйна, която води след себе си други катастрофи.„, предупреди по-рано този месец изпълнителният директор на Световната продоволствена програма на ООН, Дейвид Бийзли.

Според УНИЦЕФ дори разходите за терапевтична храна за недохранени деца могат да нараснат с 16% през следващите шест месеца заради войната в Украйна и смущенията в доставките, свързани с пандемията. По информация на ООН африканските страни са внасяли 44% от пшеницата си от Русия и Украйна между 2018 и 2020 г. Африканската банка за развитие съобщи за 45% увеличение на цените на пшеницата на континента, което оскъпява и много други стоки – от кускуса в Мавритания до пържените понички, продавани в Конго.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин притисна Запада да отмени санкциите срещу Москва заради войната в Украйна, опитвайки се да прехвърли вината от Русия на Запада за разрастващата се световна продоволствена криза, която се влоши поради невъзможността на Украйна да доставя милиони тонове зърно и други селскостопански продукти, тъй като е подложена на непрекъснати руски атаки.

Путин е заявил на италианския министър-председател Марио Драги, че Москва е готова да даде значителен принос за преодоляване на продоволствената криза чрез износ на зърно и торове при условие, че бъдат отменени политически мотивираните ограничения, наложени от Запада, съобщават от Кремъл. Западни представители отхвърлиха руските твърдения, а държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отбеляза, че храните, торовете и семената са освободени от санкциите, наложени от САЩ и много други страни на Русия.

Наред с недостига на пшеница Африканската банка за развитие предупреди и за потенциален спад на производството на основни храни на континента с 20%, тъй като земеделските стопани трябва да плащат с 300 % повече за вносните торове. Организацията обяви, че планира да се справи с тези проблеми чрез прилагането на план на стойност 1,5 млрд. долара, който ще предостави на земеделските производители в Африка сертифицирани семена, торове и други форми на помощ. Намаляването на зависимостта от чуждестранен внос е част от стратегията, но този икономически преход вероятно ще отнеме години, а не месеци.

Президентът на Сенегал Маки Сал заяви, че предпочитанията за хранене на местните хора могат да се променят бързо, като насърчи африканците да консумират повече местни зърнени култури, които някога са били основни в менюто им.

„Трябва да променим и хранителните си навици. Отказахме се от просото и започнахме да внасяме ориз от Азия. Сега знаем само как да ядем ориз, но не произвеждаме достатъчно. Знаем само как да ядем хляб. Ние не произвеждаме пшеница.„, твърди Сал.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments