Галина е родена в Украйна, пише „BBC“. Жената говори украински, съпругът ѝ служи в украинската армия и живее в село южно от централния украински град Виница. По закон обаче Галина е рускиня. Като дете тя се премества там, където след това получава гражданство. Това означава, че тя – както хиляди други руснаци в Украйна – сега се намира в правна неизвестност.
„Когато покажеш документите си, хората си мислят, че си нещо странен“, казва ми тя в кухнята си, където прекарва времето си в шиене на тениски за ранени украински войници.
Държавната миграционна служба на Украйна настоява, че всички чужденци в Украйна имат равни права като всички останали и никоя националност не е дискриминирана.
Някои обаче твърдят, че това не е така. Адвокати, работещи с руснаци в Украйна, например заявиха пред “BBC”, че сметките на клиентите им са замразени. След като Русия започна пълномащабната си инвазия, Националната банка на Украйна ограничи финансовите услуги за всички руски и беларуски граждани, въпреки че твърди, че тези, които имат разрешение за пребиваване, не са засегнати.
Галина не е съгласна с това. Тя смята, че заради паспорта си не може да си намери работа, и се опасява, че банковата ѝ сметка може да бъде блокирана. Жената е бременна в седмия месец, но тъй като не е законна украинка, не може да получи достъп до безплатните държавни здравни услуги. Галина също така се притеснява, че няма да може да регистрира раждането на детето си: след като сключила църковен брак с украинския си съпруг Максим, тя казва, че чиновниците отказали да признаят съюза заради неуредения ѝ статут.
„Казаха: „Елате, когато имате паспорт“, обяснява Галина и настоява:
„Те не могат да разберат коя съм аз.“
Според украинското законодателство е забранено да имаш двойно гражданство, въпреки че някои го правят. Тя започва процедурата с подаване на молба за получаване на украинско гражданство, но не успява да завърши процеса заради пълномащабната инвазия на Русия. Сега временният украински паспорт на Галина е изтекъл и тя признава, че се чувства като заложник на Русия. Жената споделя:
„Смяната на паспорта беше трудна дори преди войната, а сега е невъзможна.“
На Повитрофлотски проспект в центъра на Киев се намира триетажна бяла сграда с обрасла градина. Тя е заобиколена от висока ограда с бодлива тел, а щорите са здраво спуснати. Така е от 23 февруари миналата година, когато персоналът на руското посолство се евакуира от съображения за сигурност. Ден по-късно Москва започна пълномащабното си нахлуване и това, което беше останало от дипломатическите отношения между Киев и Москва, се разпадна. Това означава, че хиляди хора в Украйна, като Галина, живеят в несигурност.
В момента в Украйна има повече от 150 000 руснаци с разрешение за постоянно пребиваване. Около 17 000 имат временни такива. За да могат успешно да кандидатстват за украински паспорт или гражданство, те първо трябва физически да се откажат от руското си гражданство. Москва усложни този процес: за да го направят, те ще трябва да предадат документите си или в руско консулство в чужбина, или в самата Русия.
Няма гаранции, че Галина няма да бъде арестувана по време на процеса или да се окаже блокирана извън Украйна. Когато децата на Галина се прибират от училище, в очите ѝ се вижда мъката. Тревога, която тя се опитва да скрие от децата си. Тя обаче отказва да потърси отговорност от Украйна или да твърди, че е дискриминирана.
Тя хвърля цялата вина за положението си върху Русия, както и върху членовете на руското ѝ семейство, които са избрали да подкрепят страната си в така наречената специална военна операция.
„Как мога да подкрепям един грабител, изнасилвач и убиец, който нахлува в дома ми?“, пита жената.
След като Галина приключва видеоразговора със съпруга си Максим, я питам какво би се случило със семейството ѝ, ако той бъде убит на фронтовата линия. Тя слага ръка на устата си. Мисълта, която се е опитала да загърби, изведнъж излиза на преден план.
„Много е страшно“, казва тя. „Дори и да го ранят, няма да мога да го посетя в болницата, защото формално не сме женени.“ Жената е натъжена:
„За останалата част от света ние сме непознати.“
„Избрах Украйна“
Когато рускинята Анастасия Леонова се премества от Москва в Киев през 2015 г., приятелите ѝ я предупреждават, че няма да ѝ позволят да говори на руски и че там има само нацисти. Това бил руски пропаганден разказ, който я подразнил, тъй като имала чичовци и братовчеди, живеещи в Украйна.
Преместването на Анастасия е последвано от онлайн критиките ѝ срещу анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и подкрепата за сепаратистките бойци, заради които тя губи работата си в Русия и получава смъртни заплахи. На 24 февруари миналата година, когато руските войски се придвижват към Киев, Анастасия казва, че е имала само една мисъл в главата си – да остане и да се бори. Ето какво ми разказа тя:
„Кръвта ми е отчасти украинска. Родена съм като част от Украйна. Избрах Украйна за своя родина, не можех да предам този избор.“
Доброволно се записва за боен медик в състава на украинските сили, докато те защитават столицата срещу войските от собствената ѝ страна. Питам дали към нея се отнасят различно заради това, че е рускиня.
„Никой не ми е искал паспорта, когато работех“, казва тя с усмивка. „Със сигурност колегите ми знаят.“
Тя признава, че първоначално е било много трудно да се отнася с ранените руснаци заради това, което са правили.
Но по-късно, казва тя, осъзнала, че лечението им е „начинът да си върнем нашите хора, украинците, които са били пленени от руснаците“. Тя споделя:
„Откакто дойдох тук, от първия си ден мечтая да имам украински паспорт. Това е, за което се боря. Не само за свободата, но и за моя паспорт.“
Само няколкостотин руснаци са получили украинско гражданство през 18-те месеца след пълномащабното нахлуване, което е по-малко от 1700 души година по-рано.
За разлика от Галина, Анастасия чувства, че е по-близо до мечтата си. Службата в армията вероятно е помогнала за нейната кауза.
Военната служба, бракът с украинец и продължителността на пребиваване се вземат предвид при кандидатстване за гражданство. Както посочват властите, законното право на пребиваване в Украйна изисква нещо повече от промяна на самоличността.
Войната поставя хиляди руснаци като Галина и Анастасия в трудно положение в Украйна.
Ръководителят на Държавната миграционна служба на Украйна Наталия Науменко ни каза, че никоя националност не е дискриминирана, когато става въпрос за получаване на гражданство. В момента се подготвя нов закон, който ще опрости кандидатстването за гражданство и пребиваване за тези, които се борят за Украйна. Но Науменко посочва, че благодарение на пълномащабната инвазия процесът със сигурност няма да бъде улеснен за руснаците.
„Вече го опростихме за тези, които се сражават за Украйна“, признава тя и пита:
„Защо Украйна трябва да го опростява за всички руснаци като цяло?“
