Военнослужещият Станимир Златков обяви, че доброволно напуска Българската армия, след като, по думите му, е станал обект на публична кампания заради своята гражданска активност. В разпространено до медиите прессъобщение той заявява, че не е обвиняван в престъпление, не е осъждан и не е наказван от своите командири, но се оттегля, за да не бъдат Военноморските сили и колегите му въвличани в спор, който според него няма отношение към военната му служба. Той пише:
„Станимир Златков: Ако една регионална медия може да унищожи кариерата на военнослужещ заради гражданската му позиция, тогава никой не е свободен.
Днес не напусна просто един старшина. Днес Българската армия загуби човек, който доброволно избра да се оттегли, за да не бъде използван като инструмент за дискредитиране на институцията, на която служеше с чест. Не съм обвинен в престъпление. Не съм осъден. Не съм наказан от командирите си. Но бях публично заклеймен. Именно затова напускам.
Не защото се страхувам. А защото отказвам моите командири, колеги и Военноморските сили да бъдат въвличани в кампания, която няма нищо общо с военната ми служба, а е свързана единствено с гражданската ми активност. Повече от десет години показвам проблемите на Бургас чрез моя профил във фейсбук. Снимам мръсотията. Разбитите улици. Опасните тротоари. Занемарените детски площадки. Публичните разходи.
Правя това с името и лицето си. Не зад анонимни профили. Не срещу държавата. А в полза на обществото. Вместо институциите да отговорят на поставените въпроси, аз се превърнах в обект на публична атака. За мен това е тревожен сигнал. Защото когато активният гражданин бъде превърнат в проблем, вместо да бъдат разглеждани проблемите, които той поставя, обществото губи нещо много по-ценно от един човек. Губи свободата си.
Не мога да приема, че в една демократична държава регионални медии могат с публикации да поставят под риск професионалната реализация на хора, които са упражнили правото си на гражданска позиция. Не мога да приема и че общественият разговор се измества от очевидните проблеми на града към личността на човека, който ги показва. Всеки гражданин има право да поставя въпроси към местната власт. Всеки гражданин има право да критикува решенията на общинските съветници. Всеки гражданин има право да настоява за прозрачност и отчетност. Това не е престъпление. Това е същността на демокрацията.
Считам, че разпространяването на мои лични данни и внушения, които оспорвам, е недопустимо и ще потърся защита на правата си по съдебен ред. Призовавам компетентните институции да проверят дали в случая са спазени законът, журналистическата етика и стандартите за защита на личността. Обръщам се към Комисията по журналистическа етика, Съюза на българските журналисти, Асоциацията на европейските журналисти – България, както и към всички организации, които защитават свободата на словото.
Днес не защитавате само мен. Днес защитавате правото на всеки гражданин да говори свободно. Защото свободата на словото не принадлежи единствено на медиите. Тя принадлежи и на гражданите. Няма нищо по-опасно за една демокрация от това хората да започнат да се страхуват да изразяват гражданската си позиция. Да се страхуват да снимат нарушения. Да се страхуват да задават въпроси. Да се страхуват да критикуват властта. Това не е пътят на демократична България.
Като военнослужещ съм възпитан да защитавам Родината. Като гражданин вярвам, че защитата на Родината не се изчерпва само с носенето на униформа. Тя означава и защита на Конституцията, на свободата на словото, на върховенството на закона и на правото на всеки българин да бъде активен, без страх от публично унищожение. Днес съм аз. Утре може да бъде журналист. Учител. Лекар. Полицай. Военнослужещ. Или всеки обикновен гражданин, който е решил да каже: „Това не е редно.“
Ако позволим това да се превърне в норма, ще загубим не само свободното слово. Ще загубим доверието, че в България законът защитава гражданите повече, отколкото силата на публичното влияние.“
Присъединете се към нашия Телеграм
