Сгушена в люлката на човешката цивилизация в Южна Африка, праисторическата пещера Дримолен е древен амфитеатър, приютяващ останките на множество прародители на човешкия род. Сред най-добре познатите хуминини, намирани в пещерата, са Орфей и Евридика – двойка paranthropus robustus, открити през 1994 и кръстени на любовната двойка от древногръцката митология. Те са едва два от над 160-те фосилни експоната на наши изчезнали предшественици, открити при разкопките в пещерата.
Последните открития на археолозите, направени в пещерата, може да преобърнат представите ни за това кога и къде са живели нашите прародители. Както и редом с кого са бродили по африканските земи преди милиони години.
On-going excavations at the #Drimolen fossil hominin site, Cradle of Humankind, South Africa. #paleoanthropology pic.twitter.com/dyLDb7JlOl
— Caley Orr (@HumanOrrigins) June 8, 2019
Откритията са публикувани в научното списание “Science”, където се посочва, че археолозите са открили горната част на черепа и част от зъбите на представител на вида paranthropus robustus, както и запазен цял череп наш директен прародител – homo erectus. И двата екземпляра са на между 1,95 и 2,04 милиона години. В случай че откритията бъдат потвърдени, това биха били най-старите останки на paranthropus robustus и homo erectus в историята на човечеството с около 150 000 и 200 000 години по-стари от откритите досега.
Откритията сочат още, че homo erectus е започнал миграцията си от най-долната точка на континента, разпростирайки се от Африка до кавказкия регион само за няколко стотин хиляди години.
“Откритието е красиво и романтично, тъй като без homo erectus нямаше да има и homo sapiens”, коментира Стефани Бейкър, докторант към йоханесбургския университет, която ръководи разкопките в Дримолен. “Това е бил видът, който е направил огромната стъпка за човечеството”, добавя още тя.
Just another day at the #Drimolen field school! https://t.co/vju7ItJQwC
— Jesse & Angi’s Palaeozone (@Palaeozone) June 14, 2019
Homo erectus е бродил земята повече от 2 милиона години преди да изчезне, много повече, отколко ние досега. Това превръща homo erectus в най-успешния представител на нашия вид, вземайки предвид неандерталците и денисовите представители. Това обяснява Сузан Антон, палеонтолог към нюйоркския университет, която написа рецензия на труда на д-р Бекер и нейните колеги.
Откритията сочат още, че тези два ранни предшественика на хората са били съвременници на други африкански хуманоиди – на “маймуноподобния” човек и на австралопитека. Първоначално открити на териториите на други континенти, тези видове започнали да изчезват от лицето на земята по времето, когато другите два, по-успешни вида са се зародили.
“Тук намираме доказателства, че и трите хуманоидни рода – homo, paranthropus и австралопитек, са споделяли един хабитат в приблизително един и същи времеви период”, коментира Дейвид Стрейт, палеонтолог към вашингтонския университет Св. Луиз и съавтор на доклада. “Това е първият наистина проницателен поглед в периода, когато се е състояло ключовото подменяне на видовете, което го прави изключително вълнуващо”, добавя още той.
Видът на paranthropus е бил по-нисък от homo erectus и австралопитека, като са използвали масивните си зъби за дъвчене на корени и грудки. Геоархелогът към австралийския университет Ла Троб, Анди Харис, използва технология, наречена палеомагнетизъм, измерваща изменението на електромагнитното поле на Земята, за да определи възрастта на фосилите. По данни на екипа му намерените останки на homo erectus и paranthropus са на между 1,95 и 2,04 милиона години.
Here’s a video our collaborators @UjPalaeo produced on the 2018 @LTUArchaeology @latrobe @WUSTLbioanthro@go2uj #Drimolen ##Paleoanthropology Field School in South Africa. The 2020 field school will run June 13th till July 4th https://t.co/NXiuQS0t4S
— Andy I R. Herries (@Ozarchaeomaglab) October 4, 2019
През 2015 Ричард Къртис, тогавашен студент по археология в университета Ла Троб, открива по време на учебна експедиция миниатюрно парченце кост. Тогава учените вярвали, че е принадлежало на бабун, но с времето продължили да откриват подобни костни фосили с размера на пощенска марка.
“Тези прекрасни парчета от черепи продължаваха да изкачат”, споделя Бейкър. Тя обаче не е била убедена, че принадлежат на бабун и докато колегите й присъствали на лекции, тя седяла при разкопките и се е опитвала да свърже парченцата.
След множество опити две от парченца най-накрая паснали, като станало ясно, че са част от череп, който в много по-голяма степен приличал на хуманоиден, а не на бабунски. Ентусиазмът й бил подобен на човек, успял за първи път да нареди кубчето на Рубик.
Станало ясно, че държи парче от хоминин в ръцете си, но кой вид по-точно?
Бейкър дава находката си на Джеси Мартин, докторант в университета Ла Троб, и на Анджелина Лийси, палеонтолог към същия университет. Те зачистили парчето и прецизно го залепили, за да сглобят цялостната черепна кутия. Марти е водещият експерт в подобни реконструкции, след като като дете е претърпял тежка фрактура на лявата си ръка, която му позволява да я държи неподвижно за дълги периоди от време.
За реконструкцията на така наречения “DNH 134” екземпляр, двойката учени е трябвало да придържат различните части без да говорят и контролирайки дъха си понякога и за повече от 40 минути. Всякакво разсейване, кихане или кашляне може да осуети пипкавата и методична работа.
“Изключително стресиращо е и сърцето ми препуска всеки път”, коментира д-р Лийси. В рамките на няколко години те успяват да сглобят над 150 фосила от палеонтоложкия пъзел. След години на изпитания на търпението и прецизността им, двамата учени вече са женени.
“Ние определено сме двойка, която се чувства комфортно с неловкото мълчание”, обяснява Мартин.
С всяко залепено парченце те се доближават до истината за техния мистериозен хоминин. И така един ден, докато изследвали продълговатия сплескан череп с костен гребен в задната му част, са осъзнали, че всъщност разполагат с homo erectus – изправения човек.
Те успели още да установят, че екземплярът е дете на около тригодишна възраст. Те го кръстили на Симон Мокобейн, един от съавторите на изследването, който почива от рак.
По време на разкопките от 2015, към палеонтоложкия еикип се включва и Кети Нкоси – текущият собственик на пещерата. Той посочва улика, която ще се превърне в следващото най-голямото откритие на екипа.
“Това е зъб!”, разказва Бейкър.
Този зъб ще играе ключова роля две години по-късно, когато двама студенти – Амбър Йегър и Юнис Лалунио, отместват парче скала в пещерата. Зоркият поглед на д-р Лийси незабавно забелязва костния гребен, подаващ се глината – част от черепа на нов хоминин екземпляр.
Заради типичния стреловиден костен гребен, който служи за опорна точка на силно развитите челюстни мускули, изследователите достигнали до заключението, че принадлежи на paranthropus, подобен на Орфей и Евридика, открити преди повече от 25 години. Палеонтолозите открили още редица дребни кости, които Мартин използва, за да пресъздаде черепната кутия на хуманоида.
Находката е кръстена на Нкоси, човекът, който открива зъба още при първата си разкопка.
“Изключително блажено и едновременно смирено преживяване е да си част от такова невероятно откритие”, коментира той. Нкоси се надява бъдещите разкопки да открият още много улики за еволюцията на човека и да разкрият много вълнуващи факти от историята на човечеството.
Превод: Ивайло Йотов
