Изпълнителният орган на Европейския съюз /ЕС/ изисква от всички служители да представят за проверка своите „външни дейности“ с цел да бъдат разкрити евентуални конфликти на интереси, преди да се превърнат в сериозен проблем.
Как стои въпросът да си купиш хотел в Бали обаче? Това очевидно не се брои. През 2009 г. Герт Ян Коопман е направил точно това. Той е закупил луксозния хотел „Munduk Moding Plantation Nature Resort & Spa“, който се намира в Бали. По онова време Коопман не е бил хотелиер или представител на друг вид бизнес, а е бил е един от най-високопоставените служители в Европейската комисия в Брюксел. Тогава имотът е разполагал само с пет стаи, но през следващото десетилетие Коопман, ръководител на влиятелния отдел за разширяване на изпълнителната власт на ЕС, и семейството му са успели да превърнат курорта в атрактивна дестинация, обявена за „еко-луксозен курорт“, известен с огромния си басейн.
През този период Коопман и семейството му, което в някакъв момент е поело собствеността, редовно са посещавали хотела, поддържали са чести контакти с управителите му и са се подписвали върху разработките за промени и подобрение, според изявления на Европейската комисия, уебсайта на хотела и статии в местните медии. Още през април 2022 г. те са се срещнали с местни високопоставени лица, за да обсъдят финансовата помощ, предвидена за борба с пандемията в подкрепа на местните бизнес отрасли. И все пак, явно в нито един момент не се е наложило Коопман да съобщи за тази своя дейност на работодателя си – Европейската комисия в Брюксел, въпреки правилата за конфликт на интереси, които изискват от всички служители да разкриват и да получават разрешение за всички „външни дейности“. Според Комисията причината е, че външната собственост не се счита за „упражняване“ на каквото и да било активна дейност.
„Да бъдеш собственик не се счита за външна дейност, тъй като не предполага „правене на нещо“ (дейност) в смисъла на инвестиране на време, което може да окаже влияние върху изпълнението на служебните задължения“, поясни говорител на Европейската комисия.
Това е обяснение, което не се харесва на активистите, борещи се за прозрачност, които твърдят, че то подчертава точно проблема с разпоредбите на ЕС за предотвратяване на конфликти на интереси. Те настояват, че ако Комисията не смята, че притежаването и подпомагането на управлението на хотел е нещо, за което трябва да се знае, тогава как би следвало да се определи правилно дали е налице конфликт на интереси или не? Според Ник Айоса, заместник-директор на „Transparency International“ в Брюксел, това е една„счупена система“.
„Необходимо е много по-подробно оповестяване на финансовите данни във всички случаи, за да може случаят да се приведе в съответствие с най-добрите практики и да се смекчат всички потенциални конфликти на интереси,“, твърди Ник и допълва, че настройката на регулаторните органи подксказва, че те дори са изненадани, че са в светлината на прожекторите, тъй като досега нещата винаги са се случвали по този начин.
Правилата
Правилникът на Комисията определя някои параметри за това, какво могат да правят служителите й извън официалните си служебни задължения. Като начало служителите нямат право да печелят повече от 10 000 евро годишно от каквато и да е друга „външна дейност“. Според документ от 2011 г. на Комитета за разследване и дисциплинарни мерки на Комисията на служителите също така е забранено да поемат „задачи и дейности“, свързани с компании с търговска насоченост.
Въпреки това правилата на институцията за разкриване на финансова информация не са достатъчно ясни. Служителите на Комисията, дори и високопоставените, не са длъжни да разкриват личните си финансови интереси. Вместо това те трябва сами да оповестяват действителни или потенциални конфликти на интереси, като генерално се разчита на добрата воля на служителя да се самооповести. Правилата също така не предвиждат никакви строги санкции в случай на неспазване на изискванията.
Всичко това, взето заедно, означава, че правилата никога не са изисквали от Коопман да декларира открито собствеността си върху хотела, нито като външна дейност, нито като финансов интерес, който би могъл да породи потенциални конфликти на интереси. Фактът, че висшите служители на Комисията не са задължени да разкриват финансовите си интереси, не съответства на практиките в изпълнителната власт на САЩ и Франция, както и на препоръчителните добри практики на Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Последната посочва, че задължителните декларации за финансови активи са от ключово значение „за повишаване на прозрачността и доверието на гражданите в публичната администрация“. Това противоречи и на съветите и препоръките на самата Комисия към страните от ЕС и кандидат-членки, които насърчават задължителните декларации за имуществото на публичните служители.
По стечение на обстоятелствата новината за интереса на Коопман към хотела в Бали съвпада с представянето на плановете на Комисията за дългоочаквания етичен орган, който да контролира всички институции на ЕС. Предвидено е органът да помага на всички страни да приемат минимални стандарти, включително за страничните дейности и декларациите за имущество, но той няма да има правомощия за прилагане на санкции или осъществяване на разследване.
