Понякога трагедиите започват с едно мълчаливо присъствие. Едно дете на маса в ресторант, с чаша сок и поглед вперен в нищото. Без глас, без жест, само с тиха болка в очите. Така го е видял Кирил Димитров – съвсем случаен минувач, който решава да направи нещо просто и човешко: да покани едно самотно момче да седне на тяхната маса.
„Поговорихме си. Толкова драго му стана, отпусна се… каза ми, че вниманието е по-ценно от всичко друго на света“, разказва той във Facebook след самоубийството на 16-годишния Виктор от Нова Загора.
„Просто недооценен в обществото“
Виктор е споделил мечтите си: да завърши училище, да започне работа, да се чувства пълноценен. Искал е да бъде част от света, не извън него. Признал е, че разговорите и вниманието са онова, което му липсва. Не пари. Не успех. А човешка близост.
Думите на Кирил са трогателни и болезнено честни: „Казах му как винаги главата да бъде горе, независимо какво се случва. Послуша ме… но явно за момента.“
Обществото, което подминава
Публикацията му завършва с обръщение към родителите, приятелите, всички нас:
„Бъдете до децата си. Особено в тези години. Те очакват подкрепа, разговори, стабилност. Не игнорирайте.“
Зад тази молба стои повече от скръб. Стои виновно мълчание на едно общество, което често не забелязва кога някой изчезва от ръба на погледа му. И тогава вече е късно.
Викторчо, нека това не е само сбогом
„Ти беше добро момче, Викторчо. Просто недооценен в обществото. Почивай в мир.“
С тези думи Кирил не просто се сбогува. Той призовава към промяна – лична, тиха, но дълбока. Да бъдем внимателни. Да поканим. Да слушаме. Да питаме „Как си?“ – не от навик, а от загриженост.
Един разговор понякога променя съдба. А понякога – просто не е достатъчен. Но трябва да се опитваме. Всеки път.
Препубликуваме и Facebook поста на Кирил Димитров без редакторска намеса
„Здравейте, група!
Миналата година за път към морето бяхме се отбили с моята компания през един ресторант в Нова Загора, тогава това момче от там си го спомням, как седеше на една маса и гледаше семействата/хората как си говореха и се смееха, а на него видимо му беше кофти, пиеше си сока и гледаше в масата…
Поканихме го да седне на нашата маса и да си бърбори с нас, отказваше, но накрая се съгласи…
Поговорихме си, толкова драго му стана, отпусна се…разказа ни, че вниманието е по-ценно от всичко друго на света, тогава разбрах и какво му е липсвало.
Беше ми казал, че имам добра душа, широкоскроен човек съм, благодари ми, че го поканих, развълнуван и малко превъзбуден, просто му стана приятно на момчето, че някой от някъде го кани на масата си да събеседвате…
Казах му как винаги главата да бъде горе, независимо какво се случва, послуша ме, но явно за в момента…
Разказа ни как искал да завърши училище и да започне работа за да се чувствал пълноценен…разказа си накратко мечтите, пожелахме му да бъде жив и здрав и, че един ден всичко ще се оправи…попита ни къде отиваме, отговорих му, че се прибираме от работа, нямах силата да му кажа, че отиваме на море.
П.с – Приятели и роднини, бъдете до децата си, особено в тези години, те очакват подкрепа, разговори, стабилност!
Не игнорирайте, бъдете разумни един към друг, защото крайният ефект за съжаление при някои хора завършва така…
Ти беше добро момче, Викторчо, просто недооценен в обществото…
Почивай в мир!“
Присъединете се към нашия Телеграм
Георги от „Бригада нов дом“ заслужава втори шанс – нека заедно му помогнем да се изправи
