Вечното не може да бъде опознато от временното, Безграничното не може да бъде разбрано от ограниченото, както и чрез ума не можем да схванем Духа си. Колкото и да разсъждаваме с ума си, каквито и сравнения и примери да даваме, всичко това ще са само конструкции, модели на ума.
За да разберем Истинската си Природа, ние трябва да пуснем несъщественото, придобитото, създаденото от ума и следва да се не се захващаме, с каквито и да било представи, концепции или опит.
Ако се опитваме да разширим представите си, ние няма да правим нищо друго освен да увеличаваме илюзиите си. Разбирам, че сме свикнали да работим с ума си – да опознаваме и да придобиваме знания чрез него, но когато говорим за Безграничното – за Пустотата, няма как да постигнем какъвто и да е успех посредством обичайния си ум. Най-добре е да го изоставим, а не да се опитваме да го моделираме или да надграждаме знанията си.
Опитвайки се да обогатим ума си, като търсим повече информация и знания, е като да се опитваме да изчистим прозореца към слънцето, но всъщност, да го замазваме с още повече с кал.
Пустотата не се постига с представи, нито може да бъде постигната с разсъждения, логика, сравнения, и каквито и да са други прийоми на ума. Когато изоставим ума си, като не се водим по него и не го използваме за база на търсенията си, ние спонтанно и веднага ще можем да видим Изначалното.
И ето, както казва Дзен патриархът Бодхидхарма:
„Ако използвате ума си, за да създавате ума, то всяко състояние на ума ще се окаже безпокойство и всяка мисъл ще е движение.
Вие ще преминавате от един ад в следващия. Когато възникват мисли, тогава съществува добра карма и лоша карма, рай и ад.
Когато мислите не възникват, тогава няма нито добра карма, нито лоша, няма нито рай, нито ад. Тялото нито съществува, нито несъществува.
Затова са концепциите, че съществуването – това е състояние на смърт, а несъществуването – това е състояние на мъдреца, към мъдреца това няма никакво отношение. На него не му е до тези неща.
Неговото Сърце е Пусто и Пространно, като Небето“
Колкото и да разсъждаваме, колкото и да се обогатяваме със знания, представи, информация или чужд опит, то това няма да е обогатяване, а ще бъде пречка към възможността да видим, да осъзнаем и да се слеем със Себе си.
Така е и с Истината. Няма никакъв смисъл от това да я четем, нито някой да ни учи на нея. В момента, в който пуснем всичко и не се захващаме с нито една представа, концепция, знания или продукция на ума, ние ще можем да видим Себе си. Ще можем да знаем и да следваме Себе си, чрез ума и съответно в действията си!
Защо толкова много е необходимо да познаваме собствената, Истинската си Природа?!
Защото, ако се освободим от оковите на ограничения човешки ум, ще придобием Божествения ум. Имаме ли Божествения ум, в нас няма да намират почва илюзиите, които ни тласкат към зависимостите, привързаностите, отвращенията и страданията, които се пораждат от тях. Когато можем да следваме Вечната си, Изначална Същност вътре в нас, ние няма да сме подвластни на лошите си навици и на създаващите карма пороци.
Затова, приятели, за да видите – за да знаете Себе си е необходимо да практикувате редовно медитацията си:
Пристъпвайки към медитация, вие само наблюдавате ума си, но не се намесвате в него. Внимавате да не се въвличате в мислите, които възникват, стоят и си отминават. Не развивате мислите, не им отдавате значение, и не се опитвате да се отговорите на въпросите с тях. Стоейки и наблюдавайки ума си, като не му давате участието си, той ще се успокои, ще утихне и ще стане безмълвен – пуст!
Дишането по време на тази медитация е леко, непринудено, фино, така че дори перце да не потрепва, ако е поставено до ноздрите ви.
Това състояние на безмълвие, спокойствие и умиротвореност на ума, е основно състояние, за да можете да усещате и да отразявате всичко такова, каквото е от Истинската ви Природа. Така вие ще познавате Реалността без намесата на ума.
Щом умът ви не ви занимава и щом паразитните мисли, не ви отнемат силите, вие ще можете да гледате и да разбирате всичко, не чрез ума, а чрез своята Изначална Същност!
Този, който следва Истинската си Природа, той следва Естествения Ход на Събитията и не се отклонява от Пътя на Небето!
