Усещане за свобода: Венцислав Иванов и парапланеризмът

Да летиш с парапланер над Бургас е незабравимо преживяване. И е изключително подходящо за първи полет – не си на някаква невероятна височина, но си е високо и летиш с птиците. Под краката ти се рее морето и е толкова синьо, колкото никога не си го виждал. Животът кипи, но в това време си толкова над нещата, че буквално забравяш за света и се наслаждаваш на преживяването си. Тук и сега.

И така аз, Ирина и Иван /бел. ред. – редакторът на Искра.бг и нейният съпруг/ решихме да летим с парапланер. Моето желание бе да направя нещо ново, Иринка винаги е „за“ нови преживявания, а Иван нямаше търпение, защото обожава усещането за адреналин.

Бях първа. Тъй като пищя дори, когато се кача на стълба, то трябваше да излетя преди да се откажа. След като залях инструктора ни с всякакви глупави въпроси, а той запази спокойствие, бях убедена, че на този човек може да му се има доверие. Той ме увери, че ще ме свали веднага щом пожелая да сляза и няма възможност да не успея да излетя. И…

Бум! Бяхме във въздуха. Морето бе по-синьо, аз по-щастлива, времето – несъществуващо. Не само, че не исках да слизам от парапланера, а и не усетих нито, че минутите ми са минали, нито, че сме се реели във въздуха повече от предвиденото. Толкова хубаво бе усещането…

Втора бе Ирина. Тя беше смела или поне изобщо не показа да я е страх. Дъщеря й я подкрепяше с викове: „Мамо, обичам те!“, а да споделим заедно това преживяване си бе момент, който ще ни остане хубав спомен за цял живот.

Иван изпитваше единствено нетърпение. Полетът му премина в акробатичен и със сигурност преживяването за него донесе най-силна емоция. После ни предложи да скачаме с бънджи, но отговорът е оставен за по-напред във времето.

Когато всичко приключи бързахме да отидем да се преоблечем, защото закъснявахме за среща с останалата част от компанията, но по пътя към северния плаж с Ирина си разменихме две изречения:

Аз: „Иринка, няма ли да е интересно да се направи интервю с инструктора?“.
Ирина: „Давай, чудесно ще е!“

Нямах търпение да му звънна, но после дойде момент, в който трябваше да поспра с работата и всичките ми планове останаха за по-напред във времето.

За щастие не мога да изкарам дълго време без да пиша. И ето… Появи се един разговор, с един човек, който се чувства еднакво удобно и на земята, и близо до небето. И дойде време да замълча, защото той има по-интересни неща за разказване. Щастлива съм да си говорим за парапланеризъм с Венцислав Иванов.

Парапланеризъм – как се превърна в хоби и работа за Вас?

За пръв път видях парапланер през 2006-та година в Австрия, когато съвсем случайно карайки си колело до мен на поляната кацна около 60-годишен човек. Заговорихме се и той ми каза, че е излетял от Германия. Това ми се стори невероятно, почти като суперсила – съответно и аз исках да я имам.

Прибирайки се в България започнах да проучвам за клубове по парапланеризъм, но информацията тогава още беше доста оскъдна. Няколко години по-късно успях да уговоря полет с инструктор. След полета ми предложи да ме научи и така от есента на 2012-та година започнах да се занимавам с парапланеризъм.

Бързо се превърна в любимото ми занимание и всяко свободно време, което имах предпочитах да съм във въздуха! По естествен път след години натрупан опит парапланеризмът се превърна и в работа за мен, защото това е едно от най-любимите ми неща, които обичам да правя.

Какви видове парапланеризъм има и какви са разликите между тях?

Парапланеризмът е много разнообразен спорт, главните дисциплини са:

• летене на дистанция;
• летене над склон;
• акробатика.

При летенето на дистанция, се търсят топли течения – така наречените термики, които в зависимост от метеорологичните условия могат достигнат няколко хиляди метра надморска височина.

При летенето на склон височината е по-ниска. Обикновено е един-два пъти височината на склона.

Акропарапланеризмът е дисциплина, при която се извършват различни акробатични номера с парапланер. Там натоварването може да достигне няколко пъти собственото тегло на пилота.

Какви са стъпките, през които трябва да премине един човек, за да стане сертифициран инструктор и колко време отнема обучението?

Има няколко международни организации, които издават сертификати за инструктори по парапланеризъм. Главните са FAI и APPI, като нашият български аеро клуб е член на FAI.

За да стане един човек сертифициран инструктор по FAI, трябва да мине от първо до пето ниво на парапро сертификация. За всяко ниво се изисква да има поне 20 години, да е в добро медицинско състояние, да представи бордови дневник с най-малко 300 полета и 150 часа във въздуха.

„След това минава специален курс и изпит за тандемен пилот.“

Може ли човек да се научи сам да лети с парапланер и познавате ли такива хора?

Не е препоръчително човек да се опитва сам да се научи да лети с парапланер, защото рискът от инцидент се покачва в пъти. Има достатъчно много примери на хора, които са опитвали да се учат сами да летят. Аз лично познавам такива, които направиха няколко сериозни инцидента и вече не прaктикуват.

Как се управлява парапланерът?

 

Управлението на парапланера е много интуитивно. Става посредством така наречените управления, които са прикрепени към изходящия ръб на крилото.

 

Дърпайки ги съответно от наляво или от надясно, създаваме въздушно съпротивление в съответната страна и по този начин тя изостава за сметка на другата. По този начин парапланерът завива.

 

Има инциденти с парапланеристи. Кога летенето може да бъде опасно?

 

Има инциденти в парапланеризма както и в нормалния живот, когато хората изгубят концентрация или не са достатъчно подготвени. Летенето може да бъде опасно, когато пилотът не е достатъчно подготвен или има грешна преценка за метеорологичните условия, своите възможности и възможностите на парапланера.

 

Какви са цените на един качествен парапланер и колко време може да се лети с него?

 

Материалите, от които се произвеждат всички парапланери са много качествени и здрави. Всички парапланери са изработени с платове с така наречената ripstop система която не позволява дори и след нарушение на целостта на платното то да продължи да се разцепва.

 

Цените на парапланера се сформират от класа, тегловия диапазон и производителя и варират грубо между 3000 и 7000 лв.

 

Всяко крило има така наречения ресурс от часове, като по инструкция на всеки 100 часа се прави тест за въздухопропускливостта на плата и девиацията дължината на връвите.

Полет. Снимка: Sky Adventure

 

Вече над 10 години се занимавате с тази дейност. Разкажете ни някоя забавна история?

 

Истории много и забавни, но най-забавната, за която се сещам е от първите години. Като по-начинаещ пилот заедно с колега отидохме на хълм около град Карнобат, където при кацане на поляната един дядо пасеше овце и си беше вързал магарето за ръката. Съответно магарето се изплаши от крилото и тръгна да бяга повличайки дядото със себе си. От цялата суматоха долових дядото да вика: „Абе, ей момче какво направи бе?“. Историята завърши добре – дядото беше жив и здрав.

 

Каква е възрастта на най-малкия пасажер, който си возил и каква е възрастта на най-големия?

 

Най-малкият пасажер, който съм возил е синът ми, тогава беше на три години. Най-големият пасажер, с който съм летял е една баба на 75 години.

 

Какво изпитваш, когато летиш в планината и какво е усещането, когато се носиш над морето?

 

Имам много полети над планини, реки, езера, в различни държави и континенти. Усещането от свободния полет е нещо, което трудно се описва с думи и по-скоро трябва да се изживее.

 

Какво би казал на хората, които искат да полетят, но още не са го направили?

 

На хората, които не са опитали красотата на парапланеризма и удоволствието от свободния полет, бих пожелал да го направят час по-скоро, защото това е нещо което си заслужава да се изживее.

 

Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде познат на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.