На прашна улица в източния украински град Славянск мъж с черна риза с дълги ръкави и карго панталони пуши цигара. Той е наблюдаван. Така започва разказът за руския шпионаж на „CNN“.
„Той е наш“, казва мъж по радиото от колата си надолу по пътя и добав: „Ето го“.
От другата посока фургон завива и оттам изскачат двама мъже в бойни униформи и маски за лице. Човекът в черно се спуска на земята, сякаш инстинктивно. Служителите – от украинската служба за сигурност или СБУ – го потупват и извличат ценните за тях доказателства: мобилния му телефон.
В Източна Украйна ударите на двойна руска и украинска артилерия са почти постоянно присъствие. Голяма част от руските обстрели са безразборни, но някои са насочени към високоценни цели като военни лагери, оръжейни складове или собствен щаб на СБУ в Краматорск, който беше частично разрушен в първите седмици на войната.
СБУ заяви, че руските сили разчитат в голяма степен на сътрудници като предполагаемия шпионин, за когото „CNN“ видя, че е бил арестуван в Славянск този уикенд, за да определят целите си и да оценят успеха на своите попадения. Когато е изправен пред следовател от СБУ на местопроизшествието, заподозреният бързо признава, че е общувал с врага.
„За какво те иска?“, пита следователят.
„Координати, движения и така нататък“, признава заподозреният с наведена глава и добавя:
„Местоположенията на попаденията. Такива неща. Ситуацията като цяло и така нататък.“
„Разбра ли защо му трябваха координатите?“
„Да, разбирам. Давам си сметка.“
От СБУ тук казват, че извършват подобни прибирания веднъж или два пъти на ден. Този мъж е разследван само от четири дни. Някои от заподозрените са класически инфилтратори: руски граждани, докарани в района на Донбас в началото на войната, които живеят сред населението. Други са политически симпатизанти. Но човекът, който води днешната операция, когото наричаме Сергей, споделя, че повечето хора шпионират за пари.
„Идеологическите предатели са все по-малко“, казва той.
„Дори онези, които подкрепиха агресията на Руската федерация през 2014 г. в Донбас, по време на създаването на така наречените ДНР и ЛНР (Донецка и Луганска народни републики) – когато видяха какво се случи с Мариупол, Харков, Киев, Буча и десетки и стотици други населени места, те започнаха да променят светогледа си за Русия.“
Заподозреният заяви пред следователя този уикенд, че са му били предложени само 500 украински гривни, или около 17 долара, в замяна на информация за насочване. Той разказа, че е бил вербуван чрез приложението за съобщения Telegram от някой, който се идентифицира като „Николай“. Следователят чете комуникацията им, докато агентите на СБУ стоят с извадени пистолети.
„Вчера си свърши добре работата“, пише Николай.„Същата информация е необходима днес. Снимки, видеоклипове, геоданни на военните в CNIL (военен лагер). Колко време отнема да се получи информацията?“
„Разбрах, разбрах“, отговаря му заподозреният. „Ще ти изпратя съобщение. Час и половина до два.“
„Добре, чакам“, отвръща Николай. „Бъдете внимателни. Обърнете внимание на камерите, за да не ви видят. Правете снимки и видеоклипове тайно.“
Следователят обяснява на заподозрения, че му отнемат телефона.
„На кого да се обадя, за да информирам за задържането ви?“, пита следователят.
„Майка ми“, казва заподозреният.
„Помниш ли номера?“
„В телефона има номер.“
С това мъжът е отведен до немаркирания автомобил на СБУ и е откаран. Сергей казва, че ще бъде преместен на запад, в Днепър, където ще бъде изправен пред съда. Ако се докаже, че шпионажът му е довел до смърт или „тежки последици“, присъда може да го изпрати в затвора до края на живота му, казва Сергей. В щаба той споделя пред медията:
„Тези ракети идват в координатите, които се предават от такива престъпници“. Хората умират заради тези ракети. Нашите войници и цивилни биват убивани.“
Той е на мнение, че се опитва да сдържи гнева си, но е трудно да не приема предателствата лично.
„Всеки път, когато арестувам някой като него, знам едно: аз самият съм от тук. Моите близки, всичките ми роднини са от Лиман“ – близкия град, който е под тежка руска бомбардировка от седмици – изтъква следователят. Имайки предвид руския въздушен удар през април, който уби най-малко 50 души, той споделя:
„В момента те нямат къде да живеят, нямат нищо. Няма къде да се върнат. Всеки път си го спомням. Всеки път си спомням за гара Краматорск.“
„Събирахме хора, парче по парче.“
