Цените в САЩ се сриват с тревожни темпове

0
343
Финансова криза
Снимка: Pixabay

Цените в Съединените щати се сриват с тревожни темпове, след като мерките за ограничаване разпространението на коронавируса се проточват във времето, а потребителите харчат все по-малко, предаде “CNN”.

Във вторник Бюрото по труда на САЩ публикувани статистически данни, от които става ясно, че индексът на потребителските цени в страната е продължил да спада за втори пореден месец през април. Реалният спад на цените през изминалия месец е достигнал 0,8%, което е и най-сериозният спад от декември 2008 насам. 

Тревожното поевтиняване на цените е основно продиктувано от спада в цените на бензина и електроенергията в страната. Дори и да се изключат непостоянните цени на хранителните продукти и електроенергията, ценовият индекс се е понижили с 0,4%. Това е най-големият месечен спад на така наречения базов индекс на потребителските цените, откакто Бюрото по труда започва да води статистика през 1957. 

Макар и спадът в цените да звучи като позитивно явление, икономисти предупреждават, че дефлацията (обратният на инфлацията процес) вещае лоши нови. 

Когато цените започнат да спадат поради свитото потребителско търсене, често производителите не могат да обявят цени, които да покрият производствените им разходи. Вследствие на това може да се наложи съкращаване на продукцията и освобождаване на персонал. Това на свой ред може да доведе до пагубна икономическа спирала на все по-свиващо се потребление, вследствие загубата на работни места. 

Съединените щати все още не са достигнали състояние на дефлация, тъй като на осреднена дванадесетмесечна база цените в страната са се повишили с 0,3%. В случай обаче, че мерките за оставане по домовете продължат да засилват икономиката към рецесия, ниските цени могат да доведат до сериозни последици. 

Зашеметяващото поевтиняване на петрола

Колапсът на цените на петрола бе продиктуван от кризата в потреблението на нефтения пазар, както от избухналата в крайно неподходящ момент ценова война между страните на Саудитска Арабия и Русия.

Нефтеният пазар продължава да буксува заради спада в общото търсене, породен от преустановените полети, ограничения наземен транспорт и загубата на работни места в страната. Същевременно нефтените компании продължават да извличат петрол, а ограничените депа за съхранение на варелите доведоха до негативни равнища на цените на фючърсните договори през изминалия месец. 

Американските граждани усетиха последиците на бензиностанциите, където според статистическите данни на Бюрото по труда на САЩ цените на горивата са спаднали с 20,6% през април, а общият енергиен ценови индекс с 10,1%

Цените на дрехи, автомобили и самолетни билети също спадат

Макар и спадът в потребителския ценови индекс в голяма степен да е продиктуван от поевтиняването на енергийните източници, те далеч не са единствените белязали спад. 

Поевтиняването на дрехите, автомобилните застраховки и самолетните билети, продиктувано от спада в търсенето на стоки и услуги, също допринесе за общия спад.

Удължаването на карантината в редица щати на Америка доведе и до намаляване на харчовете за пътуване и покупка на продукти от второстепенна важност.  Икономисти се опасяват, че свиването на потреблението може да удължи периода за възстановяване на икономиката, предвид че потребителите може да останат резервиране и след отпускането на ограничителните мерки. 

Цените на хранителните продукти и наемите се покачват

Междувременно цените на храните продължават да растат, като категорията с хранителни продукти за дома е белязала най-високия си ръст от февруари 1974, достигайки повишаване с 2,6%

Ценовият индекс на яйцата се е увеличил с над 16%, което е и най-голямото повишаване сред хранителните продукти. 

Наемите и цените на медицинските услуги също са белязали леко повишение. 

Икономисти вярват, че кризата от коронавируса ще доведе до сериозни дефлационни последици. Данните от април го доказват. Това е и лоша новина за Федералния резерв на страната, който се опитва да закрепи инфлацията в страната на ниво от около 2%, което се счита за най-благоприятното равнище за щатската икономика. 

“Дори и с отварянето на икономиката, инфлацията се очаква да падне до нива под 1% през следващата година, което ще бъде продиктувано от ръста на безработицата и ниските равнища на потребителски индекси”, коментира старшият икономист към инвестиционната канадска банка “BMO” Сал Гуатиери.

Федералният резерв на САЩ предприе масирани фискални мерки, за да се стабилизира финансовия пазар и да се стимулира икономиката по пътя й към превъзмогване на кризата. 

При равни други условия подобни фискални мерки често водят до повишаване на инфлацията. От друга страна обаче главният щатски икономист и преподавател към университета в Оксфорд Грегори Дако твърди, че предвид посоката на потребителските цени “ръстът на инфлацията е най-малкият проблем за американската икономика в момента”

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments